Всяка година Луковмарш преминава под различен девиз, свързан с духа на проявата. През 2016-а маршът ще премине под надслов „Пламъкът е в теб!“. Смисълът вложен в тези думи е дълбок.

През последните години се превърна в традиция, на официалното откриване на кампанията за Луковмарш на 6-и януари (деня, в който е роден Генерала), да почитаме и други двама български герои, чиято съдба е обвързана с тази дата. Тогава е роден и Христо Ботев, тогава напуска този свят Илия Минев. Тримата са икони на три поколения български националисти. Всеки от тях – символ на своята епоха. Но това, което ги свързва е много повече от една дата.

В една от предходните лекции, които организираме в страната, като част от кампанията за Луковмарш, разглеждахме подробно именно този въпрос. Христо Ботев е сред личностите, които са били вдъхновение за ген. Луков. Но и за младите легионери, които той предвожда. Те на практика поемат делото му и го надграждат. Това е видно и от речите на Генерала и от цялото писмено наследство на Легиона, но най-вече – от техните дела. След убийството на ген. Луков и след мрака, който пада от 9.IX.1944 г. с болшевишката окупация, идва и времето на едни нови герои. Те ще опазят наследството на националния дух от комунистическото мракобесие, въпреки жестокостите, които ще се стоварят върху тях. Един от най-ярките образи сред тях е Илия Минев – легионерски водач, служил под началството на ген. Луков. Оцелял след зверствата в концлагерите, само за да бъде изхвърлен в почти пълно забвение от новата стара власт след 1989 г. Отишъл си в тежка мизерия през 2000 година. Но изпълнил дългът си до край с изключително достойнство и чест. Както и неговите съратници. Именно старите легионери ни предадоха споменът за ген. Луков и делото му, който враговете на народа ни се опитаха да заличат. И почти успяха. Но както е казал Вазов: „Не се гаси туй, що не гасне“.

Пламъкът на българщината бе опазен през столетията от предците ни. Той бе предаван от поколение на поколение, устоявайки на бурите, избуявал най-силно, точно когато е изглеждало, че почти е угаснал. Този пламък приеха Луков и легионерите от Ботев и възрожденците. Него опазиха и съхраниха. До момента в който ни бе предаден. Днес пламъкът е в нас. Днес пламъкът е в теб. Ти, който си прозрял истината. Ти, който въпреки всичката ярост и усилия на враговете ни, ще дойдеш, за да почетеш ген. Луков. Ти носиш този пламък в себе си. От теб зависи, дали ще го съхраниш и предадеш на тези, които идват след теб. Това е светлината, която ще освети верния път. Това е хилядолетната сила на българския дух. Помни, че си потомък на горди и свободни войни и от теб зависи, дали ще поемеш по техния път или ще потънеш в забвение.

Пламъкът е в теб!