Как бе извършено убийството на генерал Христо Луков
Статия, публикувана във вестник „Дума“ на 14 февруари 1943 г., която съобщава за убийството му и начина на негово извършване.
Генерал Луков загина за България
Как бе извършено убийството на големия военачалник и борец за изграждането на нова България
Всички българи са потресени от подлото убийство на достойния българин, генерал-лейтенант Христо К. Луков.
Установени са досега следните подробности по убийството: В събота в 9 ч. вечерта генералът се е движил по ,,Карл Шведски’’ към дома си, който се намира на улица ,,Артилерийска“ №1. Вратата за къщата на генерала е непосредствено до тротоара. След отварянето ѝ се изкачват четири-пет стъпала и след втора врата се влиза веднага във вестибюла на жилището. Дъщерята на генерала чула, че се отключва външната врата и отворила вратата на вестибюла, за да посрещне баща си на стълбите. В това време генералът отворил външната врата и запалил лампата на стълбището. Тогава се раздал първият изстрел. Убиецът се бил приближил до своята жертва и стрелял в упор. Генералът пристъпил към стълбите и се опитал да притисне вратата, обаче, убиецът продължил да стреля в самия вход. Дъщерята на генерала била свидетелка на трагедията. Тя могла да види и самия убиец, който според обясненията ѝ, носил големи шофьорски очила, които закривали напълно очите му. Убиецът след изстрелите побягнал. Генералът, смъртно ранен, бил изкачил няколко стълби, прекрачил втората врата, влязъл във вестибюла и паднал на пода, след което издъхнал почти моментално.
УСТАНОВЕНО Е СЪУЧАСТНИЧЕСТВО
От показанията на очевидци се установява, че нападателят не е бил сам. Той е имал, най-вероятно, още трима съучастници. Всички се разбягали. По един от тях се втурнал един от конните полицаи, но из околните улици нападателят е успял да се укрие. Другият полицай уведомил полицейските служби за нещастието. Скоро след това идват служебните лица. Дойдоха и министърът на вътрешните работи г. П. Габровски, министърът на войната, ген. Михов, директорът на полицията г. А. Козарев, началникът на отдел при Дирекцията на полицията г. Павел Павлов, началникът на униформената полиция г. Св. Георгиев и мн. др.
ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ИЗДИРВАНИЯ ЗА УБИЙЦИТЕ
От момента на убийството столичната полиция е на крак. Разследванията и възможните най-пълни издирвания се водят под прякото ръководство на ръководителите на полицията.
Първите мерки бяха взети от полицията почти непосредствено след убийството. Кварталът бе блокиран от полицейски части. От 9 ч. снощи до днес 10 часа преди обед бяха извършени необходимите обиски на къщите в квартала и подробни проверки на съмнителни лица. Дадените показания от случайните лица се установяват с повторни разпити и не се изпуска и най-малката подробност, която може да допринесе за разбулване на отвратителното злодеяние. Блокадата на квартала около дома на ген. Хр. Луков бе вдигната днес в 10 ч. сутринта. Има задържани лица. Подробности в интереса на следствието не се съобщават.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АУТОПСИЯТА
Снощи към 11 ч. тленните останки бяха пренесени в Александровската болница за аутопсия. Аутопсията извърши г. проф. д-р Ив. Москов, съдебния лекар, който даде следните осветления:
‘’Срещу ген. Хр. Луков са дадени 5 изстрели, с револвер 7.65. Засегнат е с два от тях.
Първият изстрел е ударил гръдния кош, пробил е белия дроб и сърцето и заседнал в кожата на гърба. Стреляно е почти от упор, от разстояние само няколко сантиметра.
Вторият куршум не е смъртоносен. Той е ударил дясното рамо и е спрял до гръбначния стълб. Смъртта е последвала няколко минути след даването на първия изстрел. Допускам, че след първия смъртоносен изстрел генералът би могъл да стреля срещу нападателя, ако е е имал оръжие. След аутопсията, тялото бе балсамирано’’.
ПОСЛЕДНА ПОЧИТ
От болницата смъртните останки на ген. Хр. Луков днес бяха пренесени в дома му. Снощи и днес се поклониха пред останките на достойния син на България неговите роднини, приятели и почитатели.
Опелото на покойния ще се извърши утре.
Днес бяха издадени много некролози: от Министерството на войната, от военните чинове, от зап. войнство, от приятелите и почитателите му и мн. др.
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ГЕН. ЛУКОВ
Генерал Хр. К. Луков е роден на 28 септември 1887 г. в гр. Варна. След завършване на курса на Военното Училище през 1907 г. с 27 випуск, бива назначен на служба в 2-ри артилерийски полк във Враца, където под началството на известния полковник К. Найденов, по-късно военен министър, младият подпоручик Луков започва да проявява своя талант на способен и доблестен офицер.
Взел участие с полка си в Балканската война като командир на батарея, Луков се завръща декориран с военния орден за храброст. Между двете войни той служи в 11-и гаубичен полк в София, с който тръгва на война през 1915 г., а през 1916 г. е бил командирован на западния фронт – Шампан, където е командвал германска батарея.
През 1917 г. той е извикан в школата за запасни офицери, където му се поверява командването на 1-ва пехотна батарея, с която той взе участие в 1918г.
По-късно Луков е възпитател във Военното Училище, офицер в Артилерийска инспекция, където се отдава на сериозна строителна работа.
През 1921 г. той поема командването на 2-пи артилерийски полк във Враца, от където е извикан през 1923 г. за началник на строевата секция при артилерийската инспекция. По-късно командва артилерийска школа и 4-ти артилерийски полк, за да се върне отново в артилерийската инспекция като началник на строево-домакинския отдел. Службата му в артилерийската инспекция сега е най-плодоносната му, като артилерийски офицер.
Своята неуморна и плодовита работа той въплъти в цяла редица нови правилници, плод на бойния опит и военна литература, по която нашата артилерия се готвеше така успешно. Събитията от 1934 г. изложиха изтъкнатия вече и с име и авторитет способен артилерист да застане начело на 3-та балканска дивизия, а по-късно и на 2-ра тракийска дивизия. От този пост той бе извикан на 23 ноември 1935 г., за да заеме поста на военен министър, на който остана до 31 януари 1938 г.
ДЕЙНОСТТА НА ГЕН. ХР. ЛУКОВ КАТО МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА
ще бъде отбелязана в историята на българската войска с изтъкване организаторския талант на генерала и високото му съзнание за предназначаването на родната ни войска. Той стегна войската и въведе последните технически постижения за едно модерно снабдяване и въоръжение на всички военни чинове, което още повече кали гранитната военна мощ на българина. Всеки нов ден носеше нови придобивки за българската войска, изтъквайки личността им ген. Луков като обединяващо звено, независимо от големите му бойни и организаторски качества.
Вашият коментар