Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на министър на войната, за едни изключително кратки срокове (само за 2 години!) той успява да постигне нещо, граничещо с чудо. След Ньойския диктат българска войска е съсипана – авицията е напълно унищожена, артилерията е почти напълно унищожена (част от тежкото въоръжение просто е укрито от чуждестранните комисии, отговарящи за ликвидирането му), армията е съкратена десет пъти, до абсолютен минимум, необходим за опазване на границите.

Поел поста министър на войната в един критичен момент, Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа. Очевидците ще помнят цял живот този ден.

Ето разказ за парада от страниците на списание „Сердика“ , брой 3 от 1937 г.:

„Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад „Александър I“. Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: „Покойници, вий в други полк минахте“… Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно „Ура!“. „Шуми Марица“ и „Химнът на Царя“ проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.

От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.

Площадът „Александър Невски“ е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.

Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо „Ура!“ се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи.“

След реформата на ген. Луков от 1935-37 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в едни толкова кратки срокове! Един истински подвиг, може би, без аналог в световната военна история!