На 30 януари в Централния щаб на БНС се състоя, като част от кампанията за Луковмарш 2026, представянето на книгата „Васил Златаров – Пътят на един легионер“ – биографично изследване, посветено на една от най-значимите фигури на българското легионерско движение и на антикомунистическата съпротива у нас. Събитието предизвика сериозен интерес и събра хора от различни поколения, обединени от желанието да си припомнят и преосмислят една трудна, но съдбоносна страница от българската история.

Татяна Долмова, авторът на книгата, проследи житейския и идейния път на Васил Златаров (1921–1997), един от дейците на Съюза на българските национални легиони. Неговата биография преминава през три епохи: преди 9 септември 1944 г., годините на комунистическия режим и прехода след 10 ноември 1989 г. По този начин тя се превръща не просто в лична история, а в своеобразен разказ за съдбата на цяло едно поколение българи.

По време на представянето, благодарение на въпросите от водещия Георги Драганов, Долмова запозна публиката по увлекателен и достъпен начин с личността на Васил Златаров, с неговите убеждения, морални принципи и с изпитанията, през които преминава. Особен акцент беше поставен върху близо 19-те години, които Златаров прекарва в лагерите и затворите на социалистическа България. Именно този период оформя окончателно неговия образ като човек, отказал да направи компромис с политическата си възгледи.

Златаров бе представен не само като политически деец, но и като морален ориентир за легионерската общност, която, въпреки жестоките репресии и липсата на организационни структури, успява да съхрани своята идентичност и дух. Именно широката му култура и натрупаният житейски и политически опит го превръщат в естествен, неформален лидер сред съмишлениците му в годините на най-тежките изпитания.

Долмова и Драганов подчертаха, че животът на Васил Златаров е ценен източник за историята на българското дисидентство, която дълго време остава встрани от общественото внимание или е представяна едностранчиво. В този смисъл изданието категорично опровергава широко разпространеното твърдение, че в годините на социализма у нас не е съществувала реална съпротива или че тя е била маргинална и без значение.

По време на срещата прозвуча и мисълта на Димитър Гичев, изречена пред комунистическия съд след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение.“ Тези думи сякаш обобщават съдбата не само на Златаров, но и на мнозина от неговото поколение, преминали през репресии, затвори и лагери, но запазили вярата си в България и в собствените си убеждения.

Организаторите на събитието подчертаха, че днес, повече от всякога, е важно да се връщаме към подобни личности и техните идеи. Възраждането на дебата за морала в политиката, за границите на властта и за националната отговорност е не просто исторически въпрос, а необходимост за съвременното българско общество. В този смисъл книгата за Васил Златаров не е само поглед назад, а и покана за размисъл за настоящето и бъдещето.

За онези, които не са успели да присъстват на представянето, вече е публикуван видеозапис от събитието онлайн, което дава възможност по-широка публика да се докосне до разказа за тази значима фигура от най-новата ни история. 

Книгата беше препоръчана особено на младите хора, които търсят примери за последователност, характер и вярност към идеалите дори в най-тежки времена.

Представянето на „Васил Златаров – Пътят на един легионер“ показа, че темата за историческата памет, за забравените или умишлено изтласквани личности и за истинската цена на убежденията остава жива и болезнено актуална.