Надсловът, който избрахме за тазгодишния Луковмарш са думите на безсмъртния Иван Вазов: “Не се гаси туй, що не гасне”. Думи, изразили най-дълбоката същност на неугасващия български дух. Щом този пламък е бил подхранван, се е превръщал в онази огнена стихия, която е преобразявала предците ни в истински лъвове – било то като войни на бойното поле или като творци на култура и градители на държавност. Една от величавите фигури в новата ни история, олицетворяваща тази мощ е именно генерал Христо Луков – доказан войн, безспорен държавник и умел водач на националните сили.

Днес враговете на България се опитват да потушът именно този пламък, който гори в гърдите на всеки истински българин. Но те забравят, че мракът не може да надделее над светлината. И колкото и усилия да полагат, делото им е обречено. А пламъкът на българщината се разгаря, все по-осезаемо в сърцата на все повече млади българи. И най-яркият пример за това е Луковмарш – събитието, срещу което антибългарските сили хвърлят най-много усилия и злост, и въпреки това не успяват да го спрат.

Факлите на Луковмарш символизират именно това – пламакът на българският дух, който не може да бъде изгасен. Пламъкът, който ако подхранваме, ще ни преобрази в истински лъвове, каквито са били нашите предци. Това е и причината, да подчертаем този елемент в символиката на марша тази година. Не само с думите на Вазов, но и нагледно, с новото изображение, което добавихме към символите.

То подчертава и нещо друго – Луковмарш е едно наше общо усилие. Ние го правим заедно. Когато сме единни, този пламък гори с по-голяма сила. И тогава, наистина няма сила, която да ни спре.