На 14 февруари в столицата се проведе двадесет и третият пореден марш в памет на генерал Христо Луков. Можем смело да кажем, че в най-новата ни история няма друго подобно събитие, което да е толкова устойчиво и да се провежда въпреки системният и доказано незаконен натиск от страна на институциите. Събитие, което печели все по-голяма обществена подкрепа, въпреки десетилетия отровна левичарска пропаганда, безкритично разпространявана от повечето медии. И не на последно място – събитие което се самофинансира от самите участници в него. За двадесет и трета поредна година Луковмарш успя!

По традиция шествието бе предшествано от едномесечна кампания, включваща различни по-малки акции и по-големи събития. Акцентът в нея бе върху онези легионери, пренесли заветите на СБНЛ и паметта за генерал Луков през годините на комунистическо мракобесие до наши дни. Лекцията за личността и делото на Илия Минев, представянето на новоиздадената книга “Васил Златаров – пътят на един легионер” и шествието в памет на жертвите на комунистическия режим бяха сред основните събития, част от кампанията.

Разбира се, подготовката на Луковмарш не мина и без задължителните проблеми, създавани от страна на различни институции, както и дежурните призиви на политически партии и Външно министерство, българските закони да се нарушат за да се спре шествието в памет на ген. Луков. Кулминация на опитите за сплашване бе незаконната полицейска акция в щаба на БНС, извършена вечерта преди марша. Всичко това обаче само повиши мотивацията на хората ангажирани с организацията на Луковмарш.

И тази година представители на националните движения от няколко европейски държави изпратиха делегации за да почетат паметта на генерал Луков. Най-многобройна бе германската група от партия “Ди Хаймат” (Родината), която бе над 30 души. Националисти от Холандия, Швеция, Хърватия и Италия също бяха дошли специално за събитието.

Самият марш този път премина със съкратен маршрут, поради вратичка в закона, която кметът използва. Решението на съда (както обикновено) бе, че няма законово основание маршът да бъде спрян, за това единственото, което можаха да направят от Столична община бе да съкратят маршрута му. 

Сборният пункт бе на улица “Кракра” и щом наближи 17:30 стотици националисти започнаха да прииждат. Група млади бесарабски българи се бе организирала специално за да се включи в шествието. За съжаление се получи информация, че и тази година хора са били отпращани от полицията, преди да могат да достигнат до началната точка на марша. 

Редът и дисциплината на двадесет и третия пореден Луковмарш бяха на забележително ниво, дори за високите стандарти на събитието. Шествието премина в три колони, предвождано от голямо знаме с лика на ген. Луков и блок от знаменосци. Щом участниците приближиха къщата на Генерала, хората от охраната на шествието започнаха  да ги подреждат в стройни редици за церемонията. След като и последния зае своето място и факлите бяха раздадени, частта с възпоменателните речи започна. 

Първото слово бе на Борис-Михаил попТодоров от БНС, който говори за поредните опити да бъде попречено на българските националисти да почетат паметта на ген. Луков. Той благодари на чуждестранните делегати, дошли да окажат своята почит и акцентира върху една трагична новина, дошла ден преди марша – убийството на младия френски националист Кантен, извършено от крайно леви терористи от Антифа. Той подчерта, че левичарските убийства на националисти (каквото именно е убийството на ген. Луков) не е нещо останало в миналото, а е действителност в много европейски държави и този тероризъм е толериран от политическите режими в много от тези страни.

Втората реч бе на Борислав Игнатов от Национална легия на българската младеж. Посланието му бе насочено основно към младите националисти и бе за трудностите, които ще срещат и за твърдостта, която трябва да проявяват, отстоявайки идеалите си, пазейки завета на героите като ген. Луков.

Последен говори Пламен Димитров от Български Национален Съюз. Приемствеността и пряката връзка между поколенията националисти бе основният акцент в неговото слово. Пример за това той даде с личността на самия ген. Луков, който е син на най-младият опълченец на Шипка. Луков сам вдъхновява онези легионери от поколението на Илия Минев, преминали през ада на комунистическите лагери, които на свой ред пряко ни предават тези завети и паметта за Генералът. Затова и отговорността на днешното поколение националисти е да опази това наследство и да предаде пламъка на следващата генерация. 

След края на речите бяха поднесени венци и присъстващите запазиха минута мълчание в памет на убития герой. Пламъците на магнезиеви факли обагриха с червената си светлина пространство пред къщата, а в края на церемонията участниците изпяха химна “Шуми Марица”. Така завършви поредният Луковмарш в памет на един от най-големите ни герои от новата българска история. Генерал Луков бе почетен достойно, а борбата продължава!