Въпреки безпрецедентните репресии тази година, за пореден път успяхме да почетем достойно паметта на ген. Христо Луков. Няколкостотин националисти се събраха пред къщата на Генерала, макар промените да ни бяха наложени буквално в последния момент, макар оповестяването им да бе силно затруднено и въпреки тежките ограничения наложени от властите. Получихме информация и че много хора са били спирани и отпращани, за да не вземат участие в събитието. Много от тези, които успяха да се включат, трябваше да преминат по няколко абсолютно ненужни, но изрично разпоредени полицейски проверки на документите (имаше хора проверявани до 6-7 пъти, буквално през няколко десетки метра). Събитието обаче се състоя, дори да не бе във формата, в който го провеждахме до сега. Тук трябва да кажем, че подобно ограничение от Столична община се опитваха да ни наложат още от 2012 година насам. Е, най-сетне, 8 години по-късно, те успяха да намерят юридически трик, с който да го постигнат. За тази година! Защото за следващата ви гарантираме, че възпоменанието за генерал Луков отново ще премине под формата на траурен марш. А от настоящата ситуация сме си извадили необходимите поуки.

Тук е мястото да изразим и огромната си благодарност към хората, които не се поддадоха на натиска и почетоха с нас достойно паметта на Генерала. Отново имаше и наши сънародници, дошли от Македония и Западните покрайнини. За поредна година и наши приятели от цяла Европа се присъединиха към възпоменанието, за да изкажат своята почит към личността на ген. Луков. Нашите съратници, с които сме обединени в Съюз “Крепост Европа” – партия „Десните“ от Германия, Френската националистическа партия и Легион Унгария, изпратиха свои делегации и бяха представени. Всяка от тези организации бе подготвила и реч за събитието, като френският представител дори произнесе своята на български. (Всяка от речите, както и поздрави от европейски съратници, които не бяха изказани от трибуната, ще публикуваме на страницата ни в следващите дни.) Присъстваха и другарите ни от Нордическото движение за съпротива, от Швеция и Норвегия. За Луковмарш бяха дошли и румънските националисти от организациите “Национализъм – Чест – Идентичност” и Фондация „Йон Гаврила Огорану“. Имаше и гости от Австрия и Холандия. Дори група от САЩ, специално бе пристигнала за възпоменанието в чест на Генерала.

Всеки от присъстващите усети отново онзи дух, който превръща Луковмарш в нещо изключително и уникално като изживяване. Дух на сплотеност, единение и усещане за нещо много по-голямо от теб, една близост с човека до теб, но и с духа на предците. Една мисия, която носиш към бъдещето. Усещането да си народ.

Какво се случи и беше ли забранено събитието?

Скоро ще публикуваме подробна статия за юридическата страна, касаеща тазгодишния Луковмарш. Но тъй като за пореден път политици и медии спекулират с твърдението, че е била наложена забрана, ще отговорим накратко. Събитието не бе забранено, но ни бе наложено ограничение, да се съберем само пред къщата на Генерала. Това стана поради специфичен правен прецедент, който обаче ще избегнем следващ път. Тъй като за разлика от нашите противници и от властите, ние спазваме закона, решихме да се съобразим с ограничението.

Самото то дойде, след безпрецедентен натиск от международни сили, най-вече от страна на една от най-печално известните лобистки групи – Световният еврейски конгрес. Натискът и последвалите репресии, този път дори надхвърлиха границите на нашата страна.

Репресии в европейски мащаб

Германската полиция, абсолютно незаконно, направи опит да попречи на една част от хората в делегацията на “Десните” да пътуват за Луковмарш. Това бе направено със скандалния предлог, че ги спират, защото ако участвали, това би накърнило реномето на Германия. Действията на полицията бяха атакувани в съда и след дело, протекло по бързата процедура, забраната бе определена като противоречаща на закона и отпадна. Така, много от спрените националисти, все пак успяха да дойдат за да почетат ген. Луков. А транспортните им разходи ще бъдат поети от полицейската служба, нарушила закона.

Още по-скандално е, че жертва на незаконните действия на германската полиция станаха и граждани на Швеция и Норвегия. На делегати на Нордическото движение за съпротива, летящи с прекачване през Германия, също бе отказан достъп до полета им за София. Отново поради същата причина – намерението им да се включат в Луковмарш. След много разправии с германските власти, една част от тях успяха да пристигнат, но на други бе попречено.

Опитът да се провали Луковмарш е част от една добре координирана атака, насочена не само срещу нас, но и срещу нарастващото единство на европейските националисти, борещи се срещу глобалисткия проект, унищожаващ народите ни. Луковмарш се превърна в един от най-ярките примери за това единение – на само на националистите у нас, но и на съратниците ни от цяла Европа. Делото в Комисията за защита от дискриминацията срещу нашия лидер Звездомир Андронов, настояването на главния прокурор Иван Гешев, Български Национален Съюз да бъде забранен под абсурден предлог, са част от тази атака. Катализатор за тези процеси бе обявеното през април миналата година, създаване на Съюз “Крепост Европа”. Като домакини на събитието, ние бяхме първите атакувани, но след това последваха репресивни действия буквално срещу всяка една от организациите учредители в съответната държава. Бяха саботирани събития и репресирани наши другари в Чехия, Полша, Франция, Германия и Унгария. И в дъното на тези последователни действия съвсем открито се афишира Световният еврейски конгрес – лобистката група, прокарваща политики, откровено вредящи на европейските народи.

Двойният стандарт и противозаконното шествие срещу Луковмарш

В същото време виждаме изключително лицемерие и двоен стандарт, прокарван от сервилните власти. Крещящ пример за това е протестът срещу Луковмарш, организиран от крайно леви и ултралиберални активисти. На него бяха нарушени съвсем явно и нагло няколко закона. Като започнем от това, че участниците бяха маскирани и криеха лицата си и стигнем до откровени призиви за насилие, възхвала на терористи, пропагандиране на убийства, като метод за водене на политическа борба и възвеличаване на комунистическата идеология, официално обявена за престъпна. Бяха издигнати плакати с лика на Виолета Якова (комунистическа терористка и физически убиец на ген. Луков) и се зовеше примерът й да бъде последван. Тоест, да се убиват физически идейните противници на крайнолевите лумпени, организирали този протест.

Вместо сборището им да бъде незабавно разтурено от полицията и да им бъде търсена наказателна отговорност, те се радваха на огромен комфорт и свободно пропагандираха омраза и насилие. Дори бяха похвалени от медии и организации като “Шалом”. В същото време Луковмарш, който е мирно шествие и пример за спазване на закона, за ред и дисциплина, бе силно ограничен, а на участниците в него бяха създадени всевъзможни затруднения. За което американското и израелското външно министерство похвалиха колониалната администрация в България.

От своя страна, тази администрация отново шумно декларира вярност към господарите. С крайно нелепо и несъстоятелно изявлението по повод Луковмарш излезе Външно министерство. То обаче не бе изненада. Факт е, че Екатерина Захариева е изключително некомпетентна за поста, който заема. За сметка на това обаче е особено сервилна към външни лобистки групи и няма никакви скрупули да обслужва техните искания, дори когато това е в грубо нарушение на суверенитета ни и националните ни интереси и излиза извън правомощията на воденото от нея министерство. Също така сервилана е и Йорданка Фандъкова, която е прекият инструмент, използван срещу нас. Ясно ни е, че всички тези административни кадри по веригата са просто кукли на конци. Но това, че си само инструмент, не те прави по-малко отговорен за престъплението, което извършваш. Радостта на нашите врагове обаче е прибързана. Защото Луковмарш ще го има, въпреки всичко.

Защо Луковмарш е толкова важен?

За да има бъдеще, всеки един народ трябва да познава миналото си, но и по-важно – да пази паметта на героите си. Да не позволява тя да потъва в забрава или да бъде петнена. Защото героите са тези, чийто пример може да ни води като пътеводна светлина в най-мрачните дни. От техния пример можем да черпим сила. И следвайки техните завети можем да се въздигнем като народ.

Луковмарш е една разделителна линия, която показва, кой искрено се бори да опази паметта на нашите предци, и по този начин да подсигури бъдещето на нашия народ, и кой откровено работи срещу това. Луковмарш е едно от събитията, което истински обеднява всички родолюбци. Всеки присъствал, познава това особено усещане на другарство и единение. А този дух на единение е заразителен, и вече надхвърля дори пределите на Родината ни. Привлича всички искрени патриоти от цяла Европа, готови да се борят за спасението на нашите народи. В тази съдбоносна битка, която се разгръща из целия континент и от която ще се определи нашата съдба – дали нашите народите, Европа и цивилизацията ни ще оцелеят и ще се въздигнат.

За това, никой не може да ни спре!