Лекцията озаглавена “Съюза на българските национални легиони – Историята на една борба” с лектор Звездомир Андронов, се състоя в централния щаб на Български Национален Съюз на 29 януари от като част от кампанията за Луковмарш 2022.

Пъстротата на слушателите, техните различия в професията, във възрастта и в ежедневието, не попречиха да се обединят под един общ знаменател – родолюбиви български националисти, които желаят да опазят спомена за предците жив.

Малко преди началото на лекцията бе изложен личният архив на водача на БНС и тазвечершния лектор – всичката налична литература за СБНЛ и легионерите, писана за и по време на тяхната съдба в бурните времена на междувоенния период, комунистическата диктатура, животът в емигрантство и измамния преход, който закри червената епоха и позволи на старите издеватели над народа да пребоядисат цвета си, подготвящи своя син деспотизъм.

Мнозина се възползваха с интерес от този жест – да се докоснат до оригиналните вестници и брошури, съставяни от легионерите – като напр. в. “Прелом”, в. “Легионер”, “Нашата борба”, “Легионерският светоглед”, “Нашата програма и нашето движение” и пр.

Почетен гост на мероприятието бе проф. Никола Алтънков, автор на книгата “Нарекоха ги фашисти”, познаващ лично и работил с част от легионерските водачи; пример за подражание на младото поколение националисти.

В началото на лекцията Звездомир Андронов сподели с аудиторията предисторията на легиона, а именно организацията “Родна Защита”. Или както ги нарече самият лектор – “бащите на легионерите”.

Първоначално легионерите изграждат своите редици като университетска корпорация – младежко движение на “Родна защита”, наречено Съюз на Младежките Национални Легиони. В последствие, когато набират самочувствие и популярност, решават да тръгнат по собствен път и да се отделя в самостоятелна организация, чието има през 1935 година се променя на Съюз на Българските Национални Легиони.

Лекторът представи на публиката обосновано историческо изложение за етимологията на думата “легионери”, емблемите на организацията и техният символизъм. Думата “легион” е с латински произход и значи многочислена бойна група. Но всъщност легионерите се кръщават на легията на Г. С. Раковски. Доброволческите отряди на Раковски, минавайки пред пруското консулство в Белград, били поздравени от пруския консул и от сръбските войници с възгласа “Да живее България и българският легион!”. Помежду си българските войници се наричали “Български легион” и “легионери”. 

Последваха историята за емблема, връзката между легионерите и другите национални организации като “Ратничество за напредък на българщината”, Всебългарски съюз „Отец Паисий“ и “Бранник”, връзката между офицерството и легиона и ген. Никола Жеков като доайен на движението. 

Социалният въпрос, който е от изключителна важност за СБНЛ, също бе разгледан. Най-силно негово отражение е възгласът на легионерите: “За национално могъща и социално справедлива България”. 

Иван Дочев и неговата връзка с ВМРО, последвалото емигрантство и неговото завръщане в Родината след 10 ноември 1989 г. станаха обект на лекцията към нейния край.
В частта за СБНЛ и комунистите се споменаха огромните жертви, претърпели легионерите. Избити, изчезнали, осъдени в затвори и концлагери, изселвани и преследвани. Но все пак издържали на мъченията и борещи се за освобождение дори в затворите и лагерите.

Лекторът разказа историята на Иван Григоров, неговата борба с комунисти, демократи и всякакви антибългари; неговото запознанство с Андронов и тяхното дългогодишно приятелство. Голяма част от архива си, свързан с годините борба на СБНЛ, Григоров завещал на водача на БНС и оттам започнало преданието на идеологията и любовта към Родината. 

Звездомир Андронов завърши с призив към националистите да помнят миналото на своите предци и чрез изучаването му да бъдат достойни наследници на най-многобройната националистическа организация в историята на България – Съюза на Българските Национални Легиони.