Кой е ген. Христо Луков? Кратки биографични бележки.

Кой е ген. Христо Луков?
Кратки биографични бележки

1887

Рождение

Христо Луков е роден на 10 октомври 1887 г. във Варна.

1887-1900

Семейна среда и ранни години

Христо Луков израства в семейна среда силно повлияна от възрожденския дух и патриотизма на младата българска държава. Неговият баща, Никола Луков, е един от най-младите опълченци на Шипка. Той умира сравнително млад и с образованието и възпитанието на младия Христо се заемат двамата негови чичовци – Христо Цонев Луков и Иван Цонев Луков. И двамата генерали от Българската армия, участиници във войните. Ген. Иван Луков е началник на Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Той е и част от българската делегация, която подписва Солунското примирие в края на войната.
Христо Луков е записан да учи във Военното училище именно под давлението на своите чичовци.

1900-1907

Военно училище

13-годишен, Христо Луков постъпва във военната гимназия към Военното училище като кадет от III клас на 27 випуск, първия пълен кадетски випуск. През 1907 г. завършва Военното на Н. В. училище и е произведен в чин подпоручик. За него в словото си при погребението на Генерала през 1943 г. близкият му приятел, полковникът от запаса, Христо Попов си припомня:

„Едно русо, добро момче беше Христо Луков, когато постъпи във Военното училище. Това бе синът на един герой от Шипка.“

1907-1912

Първо назначение

След 7-годишно обучение, последните две като артилерист, на 15 август 1907 г. Христо Луков заедно с випуска си е произведен в първи офицерски чин. Подпоручик Христо Луков започва офицерската си служба във 2-ри скорострелен артилерийски полк – Шумен.

1912-1918

Във войните

Участва във войните за национално освобождение и обединение като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия. Достига чин майор.
За проявена храброст е награден със следните отличия:
Орден „За храброст“ 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден „Св. Александър“ 4-та степен с мечове и 3-та степн без мечове;
Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен;
Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен;

28.09.1918

Подвиг в края на войната

На 28 септемрви 1918 г. майор Луков спасява Кюстендил от сръбска окупация и анексиране към Сърбия. Останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към Българските окопи, опразнени от войниците под влиянието на комунистическата пропаганда.
Повече информация може да прочетете тук.

1919-1924

След войните

След приключване на Първата световна война майор Луков е командир на Четвърти артилерийски полк. За известно време е инструктор по артилерийсата част във Военното училище и ШЗО. По това време той става организатор на показна артилерийска стрелба от голям мащаб, каквато през 1923 г. се провежда край Горна Баня.

1922

Семейство

През 1922 г. Христо Луков се жени за своята съпруга, врачанката Невена. През следващата година се ражда тяхната едниствена дъщеря Пенка. Когато е ученичка в Американския колеж в София през 1943 г., тя става свидетел на убийството на баща си.

Вече на преклонна възраст, пенка разказва с какво най-много помни баща си:

„Неговите сини очи и неговата безкрайна доброта“. И продължава: „Той беше образец за точност и акуратност и същото изискваше от нас. На обед обичаше да си почине на дивана само 15 минути със затворени очи и в това време не трябваше никой да го безпокои.“

1924-1928

Началник на артилерийска школа

Подполковник Луков е инициатор за създаването на артилерийската стрелкова школа и неин първи началник между 1924 и 1928 г. През тази школа минават на преподготовка и усъвършенстване стотици артилерийски офицери.

1920-1934

Научна и преподавателска дейност

Ген. Христо Луков има голям научен принос за военното дело в България, най-вече в областта на артилерията. Пише няколо книги на тази тема, сред които „Артилерийският огън. Размишления“ (1924), „Учебник за телефониста“ (1925) и „Моторизацията на армията“ (1928). Публикува статии във военни периодични издания като „Артилерийски преглед“, „Народна отбрана“ и „Българска военна мисъл“. Изнася лекции в Артилерийската школа и във Военната академия.

1928-1934

Изкачване във военната йерархия

Истински си възможности, напреднечиви виждания и големи организаторски способности полковник Луков разгръща, когато през 1928 г. преминава на работа в артилерийската инспекция. Продължителният престой на това отговорно място му дава възможност да осъществи много и решителни, някои от които за първи път у нас, инициативи за развитие българската артилерия. Нему дължим „внасянето на мотора“ в артилерията. Негова е заслугата за създаването и развитието на противовъздушната артилерия. Идеята се ражда през 1933 г. и още през октомври същата година започва първият курс за пренасочване на артилерийски офицери в новото направление. Цялата подготовка преминава под зоркото око на полковник Луков.

1934-1935

В Сливен

През май 1934 г. полковник Луков е назначен за командир на 3-а пехотна Балканска дивизия, заминава за Сливен и поема пътя на общовойскови командир. Едногодишното пребиваване в Сливен оставя трайни следи и незаличими спомени сред военните и гражданството на града. Дъщерята на Христо Луков – Пенка Янева, си спомня:

„Още в първите дни след пристигането ни в Сливен баща ми най-напред посети по домовете им всички офицери, а след това и подофицери, за да се запознае с условията, при които живеят семействата им. По-късно, на групи, той ги канеше в нашия дом. В скоро време успя да убеди и организира местните индустриалци и с тяхна помощ стол за 1500 деца на работници, като храната се готвеше в казармите.“

Паметно остава изпращането на Генерала от Сливен. От двете страни на улиците и на пътя до гара населението на града в шпалир с цветя и възторжени възгласи се сбогува със своя обичан и уважаван началник-гарнизон, напавил толкова много за този град само за една година.

Повече за връзката на ген. Луков със Сливен може да прочетете тук.

1935

Командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия

През 1935 г. генерал-майор Христо Луков е прехвърлен за комндир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия в Пловдив.
В Пловдив ген. Луков застава твърдо срещу деветнайстомайците, от които дори е заплашван. Без самият той да знае, младите офицери от гарнизона са дежурили около дома, в който живее, за да го пазят.

1935-1938

Министър на войната

Една нощ в края на ноември 1935 г. от София е изпратен специален влак, който по заповед на Царя отвежда Генерала в София. Той е назначен за военен министър в кабинета на Георги Кьосеиванов.

Започва нов период в живота на Христо Луков. Заемайки отговорен пост в преломно време, той с цялата си енергия се отдава на укрепването на българската войска. Не остава настрана и от вътрешнополитическите проблеми на страната. Сред най-важните актове на новия министър на войната е забраната за политика в казармата.

Войската се връща в казармата, но не за да почива, а да се готви за онова, на което ген. Луков посвети живота си – възраждането на българската бойна мощ. Започва превъоръжаването на българската войска. Доставят се нови системи оръдия, засилва се моторизацията на тежката артилерия, доставят се първите бойки коли. Стягат се редиците на българската войска.

6.5.1937

Гергьовския парад през 1937

Едно от най-ярките доказателства за възкръсването на българската войска под ръководството на ген. Христо Луков е гергьовския парад от 1937 г.

В 8:30 сутринта на 6 януари 1937 г. на булевард „Евлоги Георгиев“ чакат строени хиляди мъже – от оцелелите опълченци на Шипка, до наборни войници. Кавалеристите едва удържат конете. На Цариградско шосе е подготвена и бойната техника – танкове, бронирани машини, оръдия. Самолетите с Андреевския кръст чакат заветния знак.

По улиците на София са събрани десетки хиляди хора, които трепетно очакват да видят парада. Тези, които не са успели да отидат, са пред радиоприемниците. Точно в 10 часа по радиото в цяла България се разнася сигнал „Внимание!“.

Официалните лица на парада са пред Народното събрание. Сред тях е и цар Борис III. Чува се шум от ботушите на хиляди маршируващи мъже, тътенът на маршовата им стъпка се усеща отдалеч. Първи минават живите опълченци и старите генерали, след тях вървят стройните блокове на юнкери, матроси, пехотинци, кавалерия. Хората се радват на тези силни, стегнати, здрави мъже, които гордо крачат и сякаш искри излизат изпод ботушите им. Български мъже от стомана крачат като един, под стъпките им земята трепери.

Отговарят им възторжените викове „Ура!“ на събраните граждани, размахали букети с цветя и с гордост държащи българския трибагреник, еуфорията не може да се опише. С разтуптени сърца и със светнали очи българите приветства своите герои, радват се да видят тази горда армия.

Реч, произнесена от ген. Луков на този парад, може да прочетете тук.

септември 1937

Големите царски маневри край Попово

На 24 септември 1937 край Попово започва провеждането на военно учение с 35 000 души. Цар Борис III възлага на ген. Христо Луков организирането на тази военна демонстрация, за да стане ясно на целия свят, че България няма да съобразява с унизителния Ньойски договор, който й забранява да има собствена армия.

Това е едно от най-големите военни учения в историята на Третата българска държава. На него присъстват пехота, конници, броня, самолети и други, но точният броя на всяка от силите не е известен. Във учението участват и политически фигури във военни униформи – включително и министър-председателят Георги Кьосеиванов.

Поканени са военните аташета на 14 държави, сред които Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, а също и всички бивши военни министри и стари генерали.

Заради количеството хора, които пристигат на събитието, на 15 км от Попово, в местността Шабанца около селата Паламарца и Ковачевец е издигнато цяло градче с ток и водоснабдяване, където се помещава и Щаб квартирата.

На 2 октомври в читалището в Попово се прави разбор на учението.

Изводът е, че българската армия има изключително висок дух. Нейната пехота и дивизии са добри, конницата оперира великолепно, а малките командири са оценени като безупречни в работата си. „Аз съм щастлив да констатирам напредъка, който е постигнат в тактическо, техническо и морално отношение.“

Борис III държи няколко речи – на официалния обяд, който се състои в градската градина на бели покривки, цветя и под звуците на над 100 музиканти – а пред офицерите говори около час.

Небивалият успех на тези маневри още веднъж подчертават организационния талант на ген. Луков.

1938-1942

В запаса

На 25 януари 1938 г. Христо Луков напуска поста министър на войната след като става жертва на задкулисни интриги и лукави игри, който водат най-вече до негов сериозен конфликт с министъра на вътрешните работи Иван Красновски. Той е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. Но ген. Луков не е човек, който на 50 години може да си стои у дома. Неговата динамична натура намира място в гражданския обществен живот на страната.

В тези години той става председател на управителния съвет на дружество „Петрол“, тогава все още частна фирма. По-късно помага тя да бъде купена от българската държава, преди това да направят германски индустриалци и така предотвратява тази ключова за страната ни компания да остане в български ръце.

На 19 февруари 1939 година ген. Луков става ръководител на Скаутското движение в България, което тогава се казвало Организация на българските младежи разузнавачи. През следващата година то се влива държавната младежка организация „Бранник“.

През тези години Генерала се отдава на публицистика. Редовно пише статии за някои от най-големите българсти ежедневници. Най-често негови материали излизат във водещия български вестник по това време – „Зора“. Това се обяснява с приятелството между Луков и глания редактор на вестника Данаил Крапчев.

През 1939 година ген. Луков изнася в няколко български града своята историческа лекция „Византия и България – Два свята, два светогледа“. Интересът към нея е огромен и залите, където Луков говори са тесни, за да поберат всички желаещи да го слушат.

1942-1943

Водач на СБНЛ

Воден от патриотичните си чувства и желанието да бъде даден отпор на левите сили, Христо Луков приема да стане Главен водач на Съюза на българските национални легиони. Най-мощната и многочислена националистическа организация в Царство България, създадена още през 1930 г., по това време е разцепена на две враждуващи крила и единственно авторитетната личност на ген. Луков успява да обедини отново легионерите.

Луков е избран за Главен водач на 19 януари 1942 година на Висш водачески съвет на СБНЛ в София. За кратко време успява да сплоти редиците на Легиона и засили неговата активност и вътрешна дисциплина.

Ген. Луков успява да привлече много интелектуалци и общественици към СБНЛ, най-известните имена сред които са българската писателка Фани Попова-Мутафова и нейният съпруг Чавдар Мутафов, както и изтъкнатия правист и писател проф. Любомир Владикин. По това време членската маса на Легиона се оценява на 14 000 активни члена, а около 180 000 вече са минали през организацията от нейното създаване.

Генерала дооформя идеологическия облик на Легиона, като пише книгата “Идейни начала на СБНЛ”. В нея той обрисува Легиона като ядро на една ново управление на България. Това определено е нов поглед върху мисията на Съюза.

Заедно с ген. Луков, на СБНЛ активно сътрудничи и ген. Никола Жеков, главнокомандващия на българската войска през Първата световна война. Двамата обикалят страната и правят се шумни демонстрации, на които често се критикува правителството. Най-вече за неговата пасивност спрямо все по-засилващата се терористична дейност на българските комунисти.

13.02.1943

Убийството

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия взема решение за физическо отстраняване на опасни за нея политически противници.

Вечерта на 13 февруари 1943 година Иван Буруджиев и еврейката Виолета Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1 в София, търсейки удобен момент да го застрелят. Това става едва когато той влиза в къщата си и е посрещнат от невръстната си дъщеря. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата и двамата започват да се боричкат. Тогава на помощ идва Якова, която убива Генерала с изстрел в гърба. След това комунистите избягват.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище. Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, княз Кирил, министри и дипломати.

На 19 февруари 1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им. Но те така и не са заловени.

Повече за убийството на ген. Луков може да прочетете тук.

Биографични бележки