Едно от най-честите обвинения, което се отправя към ген. Христо Луков е, че е бил антисемит. Според тълковния речник това би трябвало да е човек, който е привърженик на антисемитизма, а той е „враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение.“ След Втората световна война тази дума става много популярна и от термин с конкретно значение, се превръща в стигматизиращ етикет, който се лепва най-често на хора, които имат алтернативни политически, социални или исторически виждания по дадени въпроси, и които не съвпадат с общоприетия светоглед, наложен от победителите (независимо от коя страна на Берлинската стена) през ВСВ. Много често тази дума се превръща в томахавка в ръцете на политкоректните войни, които се опитват с да нея затворят устата на всеки инакомислещ. Когато тя бъде стоварена върху жив човек, той все пак има възможността да се защити, макар и веднъж лепнато „клеймото“ на антисемитизма, то почти никога повече да не може да се изтрие, колкото и достоверни и логични доводи да излага за противното потърпевшия. Но мъртъв човек няма как да се защити и няма как да се бори за тържество на истината. Такъв е и случая с ген. Луков. Затова и днес толкова лесно пазителите на „Новия световен ред“ го обвиняват, че е бил антисемит. Те много добре знаят, че мъртвите не могат да говорят.

Ако за въпросните обвинители историческата истина и фактите, няма голямо значение, защото за тях е важно да компрометират един свой  политически опонент, макар и мъртъв, то обективните журналисти, обществените личности, историците и въобще всички, за които истината стои над тесните идеологически рамки, би трябвало да проучат въпроса детайлно, за да не допуснат да се превърнат в лъжци и помагачи в едно користно дело. Уви, в България, когато става дума за ген. Луков, това не се случва. Напротив, папагалски се повтаря и разпространя тезата, че „Христо Луков е бил антисемит“, без дори да се поиска или потърси едно доказателство за това. И в това отношение може би най-голяма вина имат съвременните български историци, защото въпреки значителния интерес към личността на ген. Луков през последните години, не се намери дори един сред тях, който безпристрастно и професионално да проведе едно подробно изследване на неговия живот, което след това да документира в книга, например. И тъй като няма изгледи и в близко бъдеще да се намери такъв, ние се опитваме да осветляваме колкото се може повече живота на Генерала. Затова в конкретния случай ще се опитаме да отговорим на въпроса „Бил ли е антисемит ген. Христо Луков?“.

За да бъде определено отношението на ген Луков към отделни евреи, еврейски организации и въобще еврейския народ като цяло, то трябва да се изследват всички исторически документи, останали от него или свързани с него и достоверни спомени на негови съвременници, които са го познавали. Ген. Луков е бил човек, с много широка професионална и обществена дейност и поради това познатите историческите документи, свързани с него, не са никак малко. Има много запазени статиите от вестници и списания, държавни и частни документи, както и речи, статии и писма, които лично е написал. Много хора, които са го познавали пишат за него в спомените и мемоарите си. Но въпреки този обемен материал, почти никъде не може да срещнем думата евреин, камо ли тази етническа общност да е била обект на особено отношение и внимание за ген. Христо Луков. Все пак намерихме няколко документи, от които доста обосновано може да се предположи дали той бил антисемит или не. Ето ги и тях:

Тефтерчето на ген. Луков

В Националната библиотека „Кирил и Методий“ се пази личното тефтерче на ген. Христо Луков, в което той, между другото, си е записвал адресите и дати на рождените дни на свои приятели, за да се подсеща и да ги поздравява за тях. Там има и имена на евреи, като например това на професор Йосиф Фаденхехт. Което ясно показва, че е поддържал приятелски отношение с представители на този етнос. Интересното е, че професор Фаденхехт е уволнен от БАН, къде е оглавявал философско-обществения клон и академическото му звание е отнето, с аргумента, че е „буржоазен учен“, под давлението на същата тази партия, която преди около 30 години се прекръсти на социалистическа и днес обвинява Генерала в антисемитизъм.

Спомените на полковник Андрей Андреев

Полковник Андрей Андреев е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков. Заради тази им роднинска връзка го е познавал много добре. През 50-те години на миналия век полковник Андреев успява тайно да запише своите мемоари, които са скрити от сина му и виждат бял свят чак през 2009 г., когато излизат в книгата под заглавието „Моят живот и моята съдба“. В тези свои спомени полковник Андреев пиша на няколко места за Христо Луков. В един пасаж от книгата си, той пише следното: „Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал (на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите.“. От това може да съдим, че ген. Луков не само не е насърчавал легионерите за някакви действия срещу евреите, ами напротив, ги е възпирал от такива.

Дружество „Петрол“

След напускането си на активна държавна и военна служба, за около две години Христо Луков е председател на управителния съвет на дружество „Петрол“, което тогава е било частно дружество, в което са обединени всички търговци на петролни продукти по това време в България, сред които и световни лидери като „Стандарт ойл“ и „Шел“. Част от капиталите на дружество се държат от евреи акционери, а председател на управителния съвет, преди ген. Луков, е евреинът д-р Нисим Меворах. Заради тази си длъжност, кандидатурата му за водач на СБНЛ среща съпротива сред някои легионери. Така, някога обвиняван, че е бил близък до евреи, днес е обвиняван за това, че е антисемит.

Поздравителна телеграма до ген. Луков

Във вестник на еврейската общност в България от 1936 и 1937 г. (не може да се определи точно) може да прочетем поздравителна телеграма със следния текст: „Централната консистория на евреите в България като представител на целокупното еврейство има високата чест в този ден на възвишена родолюбивост и национална гордост запечатани в беззаветната храброст на родната българска армия да поднесем Вам и на храбрата родна армия най-сърдечни благопожелания за за славни и щастливи бъднини на Цар, Войска и Народ.“ Телеграмата е подписана от Йосиф Герон, председател на консисторията. Телеграмата е изпратена по случай Празника на храбростта на българската армия. В отговор на нея, ген. Луков също изпраща телеграма, в която благодари за хубавите думи. Би било добре от „Шалом“ да обяснят какво толкова им е направил мъртвия ген. Христо Луков, че 80 години след тези думи на техни сънародници, коренно да си променят отношението си към него.

От тези документи и писмени сведения, които ние открихме и които по някакъв начин са засегнати ген. Луков и евреите в България, по никакъв начин не може да се направи извода, че е бил антисемит. Напротив, заради някои лични и служебния взаимоотношения с представители на еврейския народ, той бил подлаган на критика от свои съвременници. Всичко това показва, че днешните обвинения в антисемитизъм, които се сипят по негов адрес, не са нищо повече от безочлива манипулация, която има за цел да донесе политически или финансови дивиденти на разпространяващите ги.