Генерал Христо Луков и Сливен

Малко известен факт е, че преди да стане военен министър, ген. Христо Луков е началник на гарнизона в Сливен. При пребиваването си там, той става всеобщ любимец на жителите на града, което е видно от следната статия, излязла във вестник “Изток” на 7 август 1937 г.:

Водача на българската армия ген. Христо Луков

Обичат го всички българи, но най-много сливенци, защото всички знаем делото и заслугите на генерал Луков.

Като началник на Сливенския гарнизон, ние го виждаме ден и нощ на работа, за Сливен и България. След напускането на града, отивайки в Пловдив, той пак не забрави Сливен, който стана вече негов град. Като военен министър, също, ген. Луков като че ли все повече и повече се привързваше към забравения край – Сливен. Всички знаем какво той е направил и прави за родния ни град. Делата на генерала говорят по-силно отколкото нашите думи за него.

Военачалник, учен, човек, храбър войн – ето кое накара да бъде обичан от всички генерал Луков. Имайки тази сила, да спечели любовта на всички българи днес той е спокоен, твърд, решителен, отдаден само на работа и работа, за своя народ. Един водач, когато спечели сърцето на своя народ, тогава той може да бъде щастлив и спокоен и тогава да се отдаде на творческа работа. Така и водачът ни – военния министър генерал Луков, пръв помощник на Върховния ни вожд – Н. В. Цар Борис III, спечели сърцата на всички.

Всички българи виждат ясно в лицето на генерала Луков силата, мощта, която се справи с хилядите пречки, за да се осигури спокойствието на своите съотечественици. Застанал като лъв на поста си, ден и нощ той работи за издигане и модернизиране на най-голямата сила в държавата – армията. Не жали труд, енергия, непоколебим върви с твърда българска войнишка крачка, напред и напред, за да поднесе на Цар и Родина – здравата и сплотена сила на армията на армията готова за всичко.

Генерал Луков разпали огъня що мъждеше у нас и днес ние вече сме свидетели и виждаме с очите си разпаленото от него как буйно гори. Изпълнявайки своята войнишка клетва, с искреност и вяра, в единния път, предначертан от Върховния ни Вожд, той ни дава много уроци на доблест и личен пример как се служи на Цар и Родина. Затова нека ние бъдем още по-твърди и непоколебими, като гледаме с още по-голяма надежда на бъдещето си и очакваме с положителност светлото утро на България, вървейки по пътя на Върховния ни Вожд – Н. В. Цар Борис и неговия помощник.

Нека всевишния дарява здраве и живот на смелия, мъдрия и умния войник – генерал-майор Христо Луков.