Всяка година публикуваме нови автентични материали за ген. Луков, написани от негови съвременници или статии и речи от него самия. В тези материали много добре си проличава какво наистина е мислил и какво е правил Генерала и какво е било общественото мнение за него. Те по безупречен начин опровергават всички лъжи, с които днес е заливано неговото име от предателите и политическите опортюнисти. Статията, която публикуваме, е дело на обикновен войник, малко след убийството на ген. Луков.

ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ

Душата на всеки честен българин бе наранена от печалната вест за трагичния край на големия син на България – генерал Христо Луков.
Подла ръка прониза с куршум човека, който тъкмо сега бе най-потребен.
Една гордо вдигната глава клюмна, отлетя един буен дух, престана да тупти честно войнишко сърце.
Тъмни сили убиха неумолимия апостол на непрестанната борба за въздигане и възвисяване на българското и България.
И с право! Идеята, борбата и делото на които генералът служи до последния миг от живота си, заслужава убийствена омраза и кървава ненавист на предатели и изменници, престъпни съвести, врагове на нацията.
Убийците отнеха на Отечеството един незаменим войник, доблестен гражданин и възторжен обществен водач.
Действително, генерал Луков притежаваше обилни качества и всестранни интереси. И той се проявява по много посоки. Винаги близко до народа и неговите тежнения.
В казармата той е вдъхновен и даровит началник, с богат опит, смел, с широк поглед; в обществения живот по-сетне той е възторжен борец, безкористен служител и твърд бранител на славния български Трон и борец за Велика и силна България.
Незабравим ще остане неговия дял като военен министър. На неговата упоритост и енергичност се дължат големите подобрения във войската, които я поставиха здраво на краката й, направиха я гордост на българите, опора в тежки дни. Паметните маневри при Шабаница извикаха възторга на всички българи, повдигнаха националното самочувствие и укрепиха вярата в храбрите войскари и великото бъдеще на България. От тях отекнаха възторг, гордост и увереност, чак зад пределите на родината сгряха сърцата на тогава робуващите наши братя.
Войската ни се издигна, снабди и въоръжи – държавата ни получи по-висока стойност. Враговете се смутиха.
Преминавайки в запаса генерал Луков не преустанови творческите си прояви, обещавайки себе си и всичките си сили и дарования в служба на България.
Образцов живот, твърд характер, силна воля и здрава ръка – това виждаха всички в него. Те даваха неговия цялостен облик.
Ето кое прави загубата непоправима, скъпа. Цар, народ и войска загубиха в негово лица бореца за новото, апостола на национално и социално величие и въздигане. Това му спечели любовта на младите поколения, чиято мъка днес е горда и несравнима.
Горда е мъката на силните духом, които знаят, че тялото загива, но духът е вечен, вечно е великото, благородно дело.
А генерал Луков украси челото си с много образцови дела, които ще служат за пример и вдъхновение. Затова нека враговете знаят:
Делото на генерал Луков е дело на българската чест и то ще пребъде. България ще бъде силна, велика и справедлива, а блясъка на българската корона ще осветява и най-затънтените кътчета на Балканите.
Това е и клетвата на новото българско поколение пред пресния гроб на генерала.

шк. Георги Радков

3-та батарея