Вероятно много малко хора изобщо са разбрали как умишлено бе провален опита да се преименува улицата в столичния квартал „Люлин 2“, носеща скандалното име „Виолета Якова“. На косъм бе да се поправи безумието, улица в София да е именувана на комунистическа терористка и убийца, работила за унищожението на България във военно време, изпълнявайки заповедите спускани от СССР и получавала пари от там, за да извършва подривна дейност и терористични нападения. Най-големият и „подвиг“ е да убие в гръб българския национален герой генерал Христо Луков пред очите на 9-годишната му дъщеря. 

Якова се бори не за друго, а за триумфа на световната комунистическа революция. Когато не обслужва нуждите на другарите си партизани, Якова е доста активна в престъпната дейност на БКП – тя е участник в подпалването на „Ташков чифлик“ и кожухарска кооперация „Св. Илия“ в София, участва в атентатите срещу журналиста Данаил Крапчев, инженер Кулчо Янакиев, народния представител Сотир Янев, а заедно с Иван Буруджиев участва и в убийството на дърводелеца Никола Христов – Кутуза. Вероятно този списък би бил по-дълъг, но през 1944 г. Якова е заловена след престрелка с полицията, а при опита и за бягство от ареста е убита.

Престъпният комунистически режим в България остави в наследство много паметници и имена на улици, местности и населени места, посветени на подобни „герои“ – убийци, терористи и изверги. Няма нищо по-естествено те да бъдат систематично премахвани. И в този дух бе предложено, колкото и да е странно, от двама представители на ДБ в Столичния общински съвет, улица „Виолета Якова“ да бъде преименувана. Това бе доста добре аргументирано в доклада на Веселин Калановски и Яна Тодоранова. Предложението обаче бе оттеглено в деня, в който трябваше да се гласува – 27 юли. 

Стана ясна и причината за това – натиск, не само от страна на апологетите на болшевизма от „Антифашисткия съюз“, но и от леви НПО-а в розовия спектър на марксизма, както и на „представители на еврейската общност“, както се изразяват със задоволство самите левичари. Дали тези представители са били лицата от „Шалом“, пряко свързани с комунистическите сатрапи и престъпленията им, дали е бил някой член на социалистическото младежко движение на Израел, който днес е част от управляващата коалиция, можем само да гадаем. Но един от доводите на левите срещу преименуването бе, че това е „антисемитизъм“.

Фактите обаче са ясни – розовите либерали и кърваво червените комунисти са в страстна прегръдка, бранейки общата си „героиня“. И това се вижда не само сега, но и всяка година на мижавия протест срещу Луковмарш. Тогава джендър активсти вдигат снимки с лика на комунистическата терористка Якова, призовавайки последователите си да постъпват като нея. Абсолютно противозаконно поведение поне по няколко параграфа – от възхвала на обявения за престъпен комунистически режим, през пропагандиране на антидемократична идеология до открити призиви към насилие, убийства и тероризъм. Но това поведение се игнорира системно от властите и има твърд отказ да се приложи закона. За сметка на това същите тези власти ежегодно, грубо погазват законите, за да попречат да се почете паметта на един национален герой, убит от тази терористка – генерал Христо Луков. Такива уродливи сцени ражда сношението между розовите джендър комунисти и червените болшевишки метастази.