Откриване на кампанията за Луковмарш 2015
В датата 6 януари са преплетени съдбите на трима велики българи. На 6 януари 1848 година в град Калофер, в сърцето на Балкана, е роден един от най-видните български революционери и голям поет, Христо Ботев. На същата дата през 1888 година в морската столица на България, Варна, е роден героят от Първата световна война, Министър на войната и водач на СБНЛ ген. Христо Луков. На 6 януари 2000 година от този свят си отива един от най-големите борци срещу комунистическата диктатура и най-дългогодишния политически затворник в България, Илия Минев. Макар и представители на различни епохи, тримата са едни от най-преданите борци за българщината за времето си и тримата жертват живота в името на нашето Отечество.
Затова всяка година избираме тази символична дата за българския национализъм, за да стартираме кампания на ежегодния Луковмарш, шествието в памет на ген. Христо Луков, което се превърна в най-голямото мероприятие на националното движение в България.
В мразовитата вечер на 6 януари, се събрахме малка група националисти първо пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София. На фона на запален факли и развети знамена, пред присъстващите говори Пламен Димитров, председател на софийската организация на БНС. В словото си той разясни защото избираме именно тази дата, за начало на кампания и каква е връзката между Христо Ботев, ген. Луков и Илия Минев. На базата на техния пример, той онагледи приемствеността между различните поколения български родолюбци и обясни, че именно заради тази приемственост, всяка поколение е имало своите герои, готови да жертват живота си за България. След края на речта, бяха поднесени цветя, след което всички се отправиха към паметника на Илия Минев. Там говори Антон Рачев от Русе. Благодарение на това, че е имал честта лично да се познава с Минев, той разказа интересни факти от неговия живот. Разбира се, не пропусна да отбележи и факта, че въпреки всички страдания, които е принуден да изтърпи Минев в комунистически затвори, след така наречените промени, той и други достойни дисиденти, бяха изтласкани от политическия живот от псевдо антикомунисти и новоизлюпени демократи. Така той умира в мизерия и забрава и до днес името му е слабо известно на българския народ. В края на мероприятието, след поднасянето на цветя, всички присъстващи паднаха на колене и запазиха минута мълчание в памет на загиналите герои.
Снимки от мероприятието може да разгледате ТУК.
Вашият коментар