“Никому нищо лошо не съм направил” – това са думите, с които генерал Христо Луков, категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковникът са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков. За този категоричен отказ, потвърждават и много стари легионери, като Иван Григоров.

Тези няколко на глед прости думи, чистосърдечно изречени от Генерала, всъщност улавят в дълбочина едни от най-ярките черти на личността му – неговата изключителна почтеност и добронамереност. За съжаление, заради тези си добродетели, силно подценява подлостта на своите врагове, което му коства живота. Но Луков е напълно прав, когато казва, че никому не е сторил лошо. Всъщност, през целият си съзнателен живот, той работи упорито в полза на народа ни и е вършил добро за Отечеството.

Не случайно тези, които хулят личността на ген. Луков, не могат да посочат нито един конкретен пример, когато той е направил нещо лошо. Нито един. Нито едно доказателство. Нищо. Просто защото няма. Въпреки това, те продължават да сипят гнусни хули, за които са напълно наясно, че са откровени лъжи. Едно от най-отвратителните и мерзки неща, които може да направиш е съзнателно да лъжеш за да омърсиш името на почтен човек, при това покойник, който няма как да се защити. Това говори достатъчно за моралния облик на нашите противници. Но много от тях дори продължават, като се опитват да оневинят и дори героизират доказани садисти и убийци – било то терористите убили Луков или касапите, развихрили се по време на “народния съд”. Страхливецът винаги ще мрази смелият, подлецът винаги ще мрази почтения. Така и враговете на България, винаги ще мразят Луков.

Но за тези, които познават историята и обичат истината, генерал Луков е олицетворение на онези легендарни добродетели на старото ни офицерство – чест, дълг, доблест и достойнство. И в тези добродетели той е възпитан от най-ранна възраст. Малко известен факт е, че баща му е бил опълченец, сражавал се в Освободителната война. С този морален пример расте Христо Луков. И поемайки по стъпките на баща си, съвсем млад се насочва към военното призвание. През 1907 г., 19 годишен, завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик. В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело, като преподавател. Но акцента в този текст няма де е върху успехите на бойното поле или заслугите за развитието на военната мисъл. Тук ще подчертаем няколко момента от живота на Луков, които показват неговата грижа за народа, като държавник, но и дори, когато е в немилост пред властта. Паралелно ще коментираме и някой от най-разпространените и гнусни лъжи по негов адрес.

Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си е успех граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок – само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение – след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков, буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с царя и в крайна сметка – изпращането на Луков в пенсия.

Луков е дълго обичан от народа, дори след 1944 г. До толкова, че цели 41 години след убийството на Генерала, комунистите решават да изфабрикуват нова гнусна клевета, която и днес някой от най-необразованите им последователи, папагалски повтарят. Разбира се, фабрикацията е нескопосана по комунистически. Клеветата се появява в книгата на партизанката, а впоследствие и кадър на ДС, Митка Гръбчева – “Закъснели отговори”. Написаното е истински шедьовър на некадърността на комунистическата пропаганда. В книгата си Гръбчева буквално твърди следното – през 1966 г. (23 години след убийството на Луков!), е получила писмо на царски офицер, който и се изповядва преди да умре (явно осъзнал колко велика и непогрешима е БКП…), та той по време на погребението на Генерала, бил чул, как други двама офицери си говорили за тайна телеграма на германското разузнаване, в която телеграма пък, се говорело за това, че Луков имал тайна сметка с милиони в холандска банка… Следва съвет към другарката Гръбчева да изрови този документ от архивите (което, странно защо тя не прави, по-натам в книгата). Разбира се, нито подобно писмо съществува, още по-малко, шифрована телеграма. Но цялата тази нелепа история, трябва да внуши, че всъщност, реформата на Луков е била, за да се обогати. А този абсурден пасквил и до днес се ползва, за да се хули Генерала. Между другото, в друг подобен пасквил на Гръбчева (“В името на народа”), по адрес на Луков, тя буквално се подиграва на 10 годишната дъщеря на Генерала, станала свидетел на убийството, пишейки следното: “Синовните чувства се оказали много по-слаби от животинския страх за собствената безопасност”. Повече от показателно, както за морала, така явно и за осведомеността на Гръбчева, за възрастта на момичето…

Ето на такива източници се основават грозните хули. А колко, наистина се е обогатил ген. Луков, показва, това което е оставил – една скромна къща на семейството си. Несметните му богатства са били така големи, че семейството му приема държавата да плати разноските при погребението, поради затруднено финансово положение. Това се потвърждава не само от полк. Андреев, но и от Никола Мушанов. По този повод, той пише в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка… Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!”

На грозната комунистическа лъжа обаче, ще противопоставим една истинска история, описана отново от полк. Андрей Андреев. А именно, как ген. Луков попречва дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага, то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последния си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия, Луков винаги ползва в интерес на народа ни.

Лъжите по адрес на СБНЛ, воден от ген. Луков са цяла отделна тема. Но тук ще кажем най-важното – Легионът никога не е използвал убийства като метод за водене на политическа бора. За разлика от най-големия противник и хулител на организацията – комунистите, които се доказват като терористи и садистични главорези.

Но дори и след 1989 г., лъжите по адрес на ген. Луков от антибългарските кръгове не секват. Дори стават още по-абсурдни и безумни. Според някой от тези хора, Луков е способен за злодеяния, дори след смъртта си. Защото едно от обвиненията срещу него бе за убийството на ястребинчетата (11 месеца, след смъртта му!). Но най на едро лъжат от “Шалом” (които впрочем изключително радушно възхваляват комунистическата партия след 1944 г. и дейно подкрепят новата власт). Те обвиниха ген. Луков, че е отговорен за депортацията на евреите от Беломорието и Македония (близо два месеца, след смъртта му). След като станаха за смях с това твърдение, се опитаха да излязат от положение, с друго нелепо твърдение, че Луков бил знаел и подкрепял готвеното. Което няма как да е вярно, тъй като този акт е пазен в строга тайна, а Луков, не само не е във властта но той и Легиона са репресирани от властите по това време! Въпреки абсурда на лъжата за участието му в депортацията, тя продължава да се тиражира в световен мащаб от Световния еврейски конгрес, дори след като въпросната организация бе уведомена официално, че това е откровена лъжа.

Ето на такива нагли и безочливи лъжи се основават всички хули, които се сипят срещу ген. Луков. Един заслужил герой, един изключително почтен човек, който в съзнателния си живот, никому нищо лошо не е сторил.

Генерал Луков не е спорна личност, както твърдят някой злонамерено, а други от невежество. Генерал Луков е безспорен герой! Това разбират все повече хора, защото истината винаги намира път да излезе наяве!