Луковмарш 2025 озари последните стъпки на генерал Луков
Вече над десет години (или над половината от времето в което съществува Луковмарш), стана традиция властите да се опитват да провалят всячески възпоменателното събитие в памет на генерал Христо Луков. И по-точно, да го провалят, като съвсем съзнателно и демонстративно погазват законите. Тази година ситуацията не бе по-различна. Но въпреки огромното желание на противниците ни да ни спрат, Луковмарш отново се проведе. Показвайки по този начин, че нищо не може да възпре почитта към един от най-големите герои в новата ни история. Проявата се състоя въпреки незаконните действия на общината, въпреки бюрократичните трикове и постоянните спънки, въпреки сериозната цензура в социалните мрежи и обичайните клевети в медиите. Затова и Луковмарш се превърна в символ на борбата за истина, справедливост и ред, водена от едно младо и будно поколение срещу прогнилата и корумпирана система, затънала в зловонието на собственото си разложение.
Луковмарш е събитие, което показва ярко контраста между достойното поведение на младото поколение български родолюбци и позорното, безгръбначно раболепие на обикновени политически измекяри и некадърни малодушни чиновници.
Можем да кажем, не само че Луковмарш успя, но и че той бе предхождан и от една от най-успешните кампании за популяризирането му. Освен редица по-малки акции, кампанията включваше и едно голямо шествие в памет на жертвите на комунизма, чудесна лекция по темата, изнесена от живата легенда професор Никола Алтънков, изключително интересната “Разходка из легионерска София”, както и представянето на цели две нови книги – труда на Татяна Долмова „Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ“, както и сборникът от статии “Другите за генерал Луков”. Огромен бе и интересът в цяла Европа, като тази година на възпоменанието за генерал Луков присъстваха делегации от 11 европейски държави – Германия, Унгария, Франция, Италия, Испания, Швеция, Нидерландия, Чехия, Хърватия, Румъния и дори Гърция. Последното, което до скоро изглеждаше немислимо, само идва да покаже какво огромно влияние има личността на генерал Луков, дори толкова години след смъртта му. Най-многобройни тази година бяха делегациите от Германия, Испания и Италия, но и останалите европейски съратници бяха със значимо присъствие. Над сто бяха само гостите от чужбина, а събитието бе чудесно отразено в информационните портали на европейските националисти. Отново демонстрирайки на каква почит и уважение е паметта за генерал Луков в пантеона на европейските герои.
Тази година Луковмарш показа особено ясно и двойният стандарт и гнусното лицемерие на общинската власт, слугуваща на чужди интереси. Същият ден кметът Терзиев, потомък на агенти от Държавна сигурност, остави в центъра на столицата да вилнеят, да чупят, палят и вандалстват привържениците на една проруска партия, без протеста да се прекрати поради нарушаване на обществения ред. След това обаче, кметът се опита да възпре едно мирно траурно шествие в памет на български герой, под предлог, че според него ще наруши обществения ред. Истински потомък на комунисти, закърмен с техните “ценности”.
Въпреки спечелената съдебна битка, заради саботажите на общината, мястото на събиране преди Луковмарш бе променено, заедно с началният час. Сборният пункт бе площад „Света Неделя“, а участниците започнаха да се приждат след 17:00 часа. Дори изключително студеното време и температурата, паднала до -15 °C не отказаха стотиците желаещи да почетат генерал Луков. Когато множеството се събра, пред присъстващите излезе Пламен Димитров от БНС, който обясни как е планирано да се осъществи възпоменанието. Тъй като тази година Луковмарш съвпадна с един от особено важните дни в православния календар – Задушница преди Великия пост (когато се поменават починалите и се издига молитва за душите им), желанието бе да се спази духа на православната традиция и да се запалят свещи в памет на Генерала. Идеята бе те да се наредят по последният път на генерал Луков – пътят, който извървява вечерта, пред да бъде убит. Това е разстоянието от някогашното кино „Роял“ (днес Театър „Българска армия“) до неговият дом. За целта на присъстващите бяха раздадени както свещи, така и листовки с указания за точния маршрут и подредбата. В някакъв момент, докато хората поставяха свещи, от кмета дойде разпореждане към полицията да прекрати събирането, под предлог от опасност за обществения ред. Нещо, което не се случи при реалните безредици от протеста същия ден, но бе разпоредено за едно възпоменание. На полицията бе наредено да пропуска хората на малки групи, проточвайки всичко ненужно дълго. Въпреки това последният път на Генерала бе красиво озарен от светлината на стотици свещи.
Пред домът на генерал Христо Луков се състоя и традиционната церемония, която тази година се отличи с още по-висока дисциплина. Присъстващите се строиха в стройни редици и факлите им озариха околното пространство. Откриващото слово на Борис-Михаил попТодоров от младежката структура на БНС възпламени всички. След него към участниците се обърна младия журналист Пело Кръстев. Пламенни речи държаха и Борислав Игнатов от НЛБМ и Боян Марков от “Млада гвардия”. Завършващото слово бе на Пламен Димитров от Български Национален Съюз. Видеозапис на всяка от тях ще бъде публикуван. След последната реч бяха поднесени венци и цветя, а когато проблясна яркият пламък на корабните факли, участниците запазиха минута мълчание в памет на героя. В края на церемонията всички изпяха старият национален химн – “Шуми Марица”, с което завърши и официалната част от възпоменанието за генерал Христо Луков.
И тази година младите и будни български националисти показаха непоколебима готовност да бранят завещаното от предците ни и демонстрираха, че тази воля е по-силна от всяко препятствие. Но още по-радостно е, че се видя и положително и бързо израстване сред това поколение, призвано да носи пламъкът на българския дух и да разбуди и укрепи националното съзнание сред народа ни в тези времена на изпитания. А примерът на генерал Луков ще е наша пътеводна светлина в това общо дело.
Вашият коментар