Когато не искаш един Луковмарш, получаваш три
За деветнадесета поредна година участниците в Луковмарш доказаха, че това е едно истински уникално събитие, не само за Родината ни, но и за цяла Европа, задушаваща се в хватката на либералната тирания. Защото отново триумфира силата на българския дух и отново заедно защитихме истината и отстояхме свободата, дори на тези, които не могат да го разберат. Въпреки добре синхронизирания, жесток натиск от страна на евробюрократи и американско, израелско, руско и други чужди посолства. Въпреки директното вмешателство във вътрешните ни работи от страна на глобалистки НПО-та. Въпреки срамното и жалко надупване на почти всички парламентарно представени партии, грозно и мерзко охулващи светлата памет на един от най-големите ни герои в новата ни история, призоваващи да се погази Конструкция и закони, само и само да угодят на чуждите си господари. Въпреки гнусните и абсолютно незаконни действия от страна на общината (за които същата е многократно осъждана през годините). Въпреки медийните лъжи и всякакви други мръсни номера. Въпреки всичко Луковмарш се състоя!
Тази година възпоменанието за генерал Христо Луков събра около хиляда родолюбци от цялата страна. Специално за да ни подкрепят дойдоха и наши братя от българското землище, останало извън политическите граници на съвременна България – Македония и Западните покрайнини. Националисти от Германия, Франция и Швеция също бяха изпратили свои делегации, въпреки затрудненията заради ковид ограниченията и въпреки незаконните действия на германската полиция, опитала да спре част от делегатите да посетят България (включително и общинският съветник от град Дортмунд от партия “Десните” Матиас Дейда – случай за който ще разкажем подробно скоро). Какъв по-добър пример за обединителната сила, която притежава личността на генерал Луков?
Участниците в марша започнаха да се събират на обявената начална точка, пред пилоните на НДК, още от 17:00 часа. Началото на събитието бе открито по план, малко след 17:30 с обявяване на правилата. Последва реч на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС и комендант на проявата през предходни години. След него въздействащо слово държа Борис-Михаил попТодоров – един от най-младите членове в редиците на БНС. Веднага след речите обаче стана ясно, че Столична община няма да изневери на доказано незаконната си практика и отново излезе със заповед за прекратяване на започнало мероприятие (макар буквално минути преди това представители на СО да уверяваха, че шествието ще се проведе нормално).
Разбира се, този път бяхме готови за такъв сценарии. Тъй като очаквахме именно този развой на събитията, предварително бяхме заявили три други прояви, на три различни места в София – на площада при църквата „Св. Неделя“ , на площад „Славейков“ и на площад „Патриарх Евтимий“. Никоя от тях не бе забранена, така че нямаше какво да ни спре. Щом заповедта за прекратяване бе връчена, водачът на БНС Звездомир Андронов обяви пред присъстващите плана за действие – множеството се раздели на три колони и всяка пое към съответната локация. Благодарения на охраната и на високата самодисциплина на участниците, това стана бързо и ефективно. Така, вместо един марш, по софийските улици преминаха три шествия в памет на генерал Луков, чиито възгласи огласиха целия център на Столицата.
Първото пое към храмът „Св. Неделя“ , преминавайки по бул. „Витоша“. Множеството бе посрещнато с голям интерес и симпатия от хората по оживената улица. Виждайки колоната, случайни минувачи се включваха в редиците на преминаващите националисти. Пеейки химнът на Царство България – „Шуми Марица“, многолюдната процесия достигна и до първата спирка от маршрута – църквата „Св. Неделя“ . Там слово пред събралите се държа Звездомир Андронов. След него шествието премина през Триъгълника на властта и се отправи към дома на ген. Луков.
Второто шествие пое по улица „Раковски“ и се насочи към другата заявена зона – площад „Славейков“. Името на генерал Луков отчетливо отекваше по време на похода, а за всички противници на марша звучеше скандирането: “Всичко комунисти, на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!”. Точно когато колоната завиваше към площад Славейков, бе направен трагикомичен опит за провокация. Седем-осем леви лумпени с трудноопределим пол опитаха да излязат на пътя на националистите, истерично викайки нещо с тънки гласчета. Тази гледка стана още по-нелепа и будеща смях, когато опънаха наопаки транспарант с левичарския лозунг “No passaran”. Излишно е да отбелязваме, че преминахме, след това кратко комедийно шоу. На площад „Славейков“ Пламен Димитров говори на събралите се за това какъв пример за държавник е бил Христо Луков, сравнявайки го с днешните ни политици. След словото, шествието продължи отново по ул. „Раковски“ към къщата на ген. Луков.
Третото шествие се проведе по бул.“Васил Левски“ в посока паметника на патриарх Евтимий. То бе съпровождано от камион с озвучение, спомагащ посланията на марша да стигнат до по-голям брой хора. Изпълнените с ентусиазъм участници също изпяха химнът “Шуми Марица” по време на шествието. Когато колоните на националистите достигнаха до паметника на Васил Левски, присъстващите спряха, за да паднат на колене пред Апостола на свободата и да почетат паметта му с минута мълчание. Бе произнесена и кратка реч от Цветелин Пенков.
Като по часовник и трите колони, всяка идваща от своя маршрут, излязоха на булевард „Дондуков“, сливайки се в едно общо множество при домът на генерал Луков. Там участниците се построиха в стройни редици, със запалени факли, за да се проведе церемонията в памет на героят. Тя бе открита със слово на Тодор Щраков от младежката организация на БНС, посветено на това, колко е важно да пазим паметта за героите, която е ключ в борбата ни за по-добро бъдеще. Последва слово на Георги Добриянов, в което бе разгледана истинската същност на национализма – а именно любовта към своя народ, възприеман като по-голямо семейство. Силно и изпълнено с емоции бе посланието на Цветелин Пенков, който говори за силата на духа на българския национализъм, който ще победи и надживее всички врагове. В края на тържествената част бе поднесен венец пред паметната плоча на героя, а когато участниците паднаха на колене за минута мълчание, светлината на запалени футболни факли озари улицата. Когато присъстващите се изправиха на крака, името на генерала дълго отеква в тази паметна вечер.
За пореден път благодарим от сърце на всички вас, които дойдохте и показахте каква е силата на българския дух и какво можем да постигнем когато сме сплотени, дори срещу противник с огромна власт и влияние, пред който е клекнала цялата държава. Благодарим на нашите братя от българското землище, които специално дойдоха, за да ни подкрепят, макар те самите да водят една тежка, трудна и постоянна борба, за да могат да опазят българската си идентичност от посегателства. Благодарим и на нашите европейски съратници, които понесоха доста несгоди и неприятности, но въпреки това бяха рамо до рамо с нас. Тази сплотеност и това единство са пътят по който ще извоюваме не само бъдеще за собствения си народ, но и за европейската цивилизация, от която сме част. Благодарим!
Comments (3)
Да сте жив и здрав г-н Андронов ! Господ да Ви дава сили и енергия още дълги години да бъдете пътеводна звезда, както определя и името Ви и да водите българските националисти !
Национализмът е свято чувство, на което безродниците не са способни !
Почитайте нац.герой ген. Луков !!!
Жалко, че няма кой да организира и шествие в памет на ген. Ив. Колев…
От сега ще трябва да започнем контакти с всички националистически формации и партии в Европа и Света и да ги поканим да дойдат на юбилейното 20 шествие което предстои следващата година!.
Благодаря ви, че ви има! Дано Господ е с вас! Повярвайте, имате много подъръжници, които се гордеят с вас!