Настоящият текст представлява позив към българския народ, разпространяван в брошура от легионерите веднага след подлото убийство на ген. Христо Луков.

Водачът Генерал Христо Луков падна убит. Той бе прострелян от ръката на български изчадия на прага на собствения си дом. 

В недрата на твоята страна е свил гнездо пъклен сатанизъм. Той кощунства с твоите светини. Той не търпи големите български сърца.

Твоят горд борчески дух е отречен. Доблестта е погазена. Водаческата личност –  низвергната. В земята на твоите деди се насаждат отровните плевели на подлостта, измяната, пораженството и користта.

Каква беше вината на призвания национален пастир генерал Луков? Тази ли, че изниза живота си във вярна служба на родината? Тази ли, че в две войни се сражава рицарски за отечеството? Тази ли, че остана до край верен на клетвата пред Царя и България? Тази ли, че възроди войската и я пазеше като зеницата на очите си, чиста от политически авантюри? Или най-сетне това, че се обрякоха да го следват Българските Национални Легиони? Грях ли бе тяхната борба за национално величие и народно благоденствие?

Не туптят ли в техните редици най-чистите и възторжени сърца?   

Куршумите, които пронизаха великото сърце на Генерал Луков убиха ли и твоята национална съвест? Навеки ли занемяха твоите уста?

Злодеите — убийци и техните ятаци разчитат на забравата: “Всяко чудо за три дни“. Ще оставиш ли да тържествува тяхното дело?

Български народе, ти не ще простиш за гнусното покушение върху твоя Велик Син.

Българската войска не ще се помири с посегателството над родения български полководец.

Пламенните легионерски сърца, понесли стоически кървавата жертва на своя Водач, ще замрат ли пред гроба му в сълзи на униние?

Не, никога.

Би било измяна пред свещената борба на българското през вековете.   

Би било падение пред жертвата на Великия Българин.

Сметката на злодеите ще излезе крива. Изстрелите пред, скромната генералска къща на улица Артилерийска, ведно с писъците на осиротялата девойка, отекнаха по цялата българска земя. Те свързаха истинските български сърца в свещена клетва.   

Като да бе осиротяла и сама България…

Но само за миг: пронизаният безжизнен труп на водача – генерал засия с ново величие, излъчи нова сила. Вледенената му десница призова отново повелително на борба.

Неговата смъртна жертва вдигна завесата на трагичната българска участ. Равнодушните се стреснаха, колебливите повярваха, сърцатите се заклеха за борба.

Изтръпнаха всички, които вярваха в националната звезда на България. С кръв се наляха сърцата на легионерите! Юмруци се свиха. Ала надделя заветът на националния водач за самообладание и национална дисциплина.

Едно ново еднофронтство на вътрешните български врагове излезе на показ. Този единен фронт е широк и могъщ ала по-могъща е националната воля у българския народ. По-непримирима е борческата мощ на легионерското движение.

„Кой го уби?“

„Защо го убиха?“

„Какво предстои?“

Ние питаме сега на свой ред:

Кой собствено задава анонимно тези въпроси? Тези ли, които до вчера се надпреварваха да тровят сърцето на доблестния български воин с жлъчката на злобата, хулата и клеветата?

Кой се осмелява да рони крокодилски сълзи над гроба на големия български син? Тези ли които до вчера търсеха да го удавят в капка вода?

Кой се е сетил днес, че той бил най-необходим за България и във времена като днешните и кой съжалява сега за загубата на големия българин? Тези ли, които до вчера го отричаха и обявяваха за най-опасен враг на държавата, трона и националното единство?

Кое платено перо и кой печатен парцал се надхитрят сега да го венцехвалят? Тези ли, които до вчера бързаха да се отличат пред своите вдъхновители, като се заливаха с най-долните клевети и закани?

Кой дръзва след неговата смърт да призовава последователите му на обединение около един режим на безначалие и разложение? Тези ли, които до сетното му издихание го държаха вън от законите?

Ние питаме: Защо и кому е нужен този парад на лицемерието, лукавството и безчестието?

Да не би някой да търси успокоение за гузната си съвест?

Дали някой не протяга да обсеби неговото морално наследство?

Ние само питаме? Знаем, че няма да получим отговор. Съвестта на онези, които би трябвало да отговарят, е отдавна онемяла. Те могат да отговарят само още с терор.

Кой наистина го уби?

Убиха го наемниците на сатанизма, насаждан и поддържан от масоните в страната ни.

Защо го убиха?

Убиха го, защото бяха слаби да му се противопоставят. Убиха го, защото се страхуваха от праведната му българска десница. Убиха го, защото искаха да очистят пътя на пъклените си замисли.

Какво предстои?

Клеветна борба до смърт или победа.

Не капитулация пред капищата на интелектуалните подбудители на злодеянието. Не разграбване на легионерските кадри от ренегати.

Легионери,

Българи,

Маските са смъкнати. Презрете изчадията — братоубийци и техните съучастници — близки и далечни, преки или косвени.

Да останем верни на заветите на падналия Водач. Ние носим неотменим дълг да осъществим неговото пророчество:

„Откакто свят светува, правото да тържествува е принадлежало само на истината.“

Той умря, но над гроба му засияха неугасимо много истини:

Истината за величието на един български голям Водач, срещу когото клеветата остана безсилна, та стана нужда от курщум.

Истината, че водачът — генерал е бил призван да гради националната съдба, та враговете на българското величие трябваше да го премахнат от пътя си.

Истината, че генерал Христо Луков запечата навеки с кръвта си великия завет към легионерите и към всички българи:   

„Една корист запазваме за себе си: да се чувстваме достойни българи и правото да умрем за отечеството си”. Увенчан с ореола на този завет, генерал Луков влиза в българската история.

Погребано е само тялото, духът му остана. Той ще живее, за да твори и довърши делото. Мъртъв генерал Луков се издига днес по-страшен за враговете, отколкото приживе. Зад светлата му сянка се тълпят и маршируват легиони. С всеки изминат ден техните редици се множат и сгъстяват. Възпламенени от неговата жертва, легиони български сърца, млади и стари, селяни и граждани, цивилни и военни, ще вървят по неговия път и ще останат верни на дълга си.

В този величав марш движението на българското национално възраждане и след падането на водача остана в сигурни ръце. Ако трябва и те да споделят съдбата на генерала — водач, ще дойдат нови да ги заместят. И все така, до крайната победа над силите на мрака, сковали днес родината ни. Български народе, пробуди се. Тръгни под знамето на българските национални легиони, което развя падналия твой генерал. То е знаме на обществената нравственост, на националната и социална правда, на народното благополучие и националното величие.

СБНЛ стои на поста си по-непоколебимо от всякога. Той е неуязвим от никакви съблазни и за никакви разколи. Онези, които след убийството на водача се домогват да мародерстват, ще останат гладни.  

Сега фронтовете са ясно очертани. Няма истински легионер, който да не носи днес в душата си причастието от кървавата жертва на генерала — водач. Няма истински българин, който да не жали за падналия генерал.  Ние ще крачим из неговия път, готови за саможертва.

С това съзнание, ние сме неустрашими. Ако ни отправят куршуми, ще ги посрещнем като него, с открити гърди и гордо чело, уверени, че след нас идат легиони. Те ще доведат делото до край. 

Наша ще бъде славата, ако и победата да минава през неизкупими жертви. На предателите и убийците ще остане позорът, ако и днес да злорадстват пред гроба на нашия водач.

На борба за България!