Генерал Христо Луков, като убеден родолюбец и като достоен български офицер, през целия си съзнателен живот винаги е поставял на първо място интересите на България. Това обаче никога не е пречело на нечистоплътни твари, гонещи лични облаги, да хвърлят най-грозни обвинения по негов адрес.

Една от най-разпространените клевети срещу генерал Луков е, че той бил маша на германците в България. Това внушение някога е било правено както от комунистите, така и от масонските кръгове около Двореца. Днес то отново е подето, както от наследниците на червената номенклатура, така и от либералното лоби и обикновените левичарски лумпени. Тоест, едни доказани интернационалисти, явни слуги на чужди интереси, обвиняват един достоен български националист, че той бил обслужвал чужди интереси. Подобна наглост, най-добре описва народната поговорка: „Крадеца вика дръжте крадеца“. Но няма по-добро опровержение на грозните клевети на враговете, от самите дела на ген. Луков.

Факт е, че Христо Луков се е ползвал с уважението на германците още от времето на Първата световна война, когато като артилерийски майор е бил изпращан на Западния фронт, в щаба на подполковник Пултковски, за да се запознае с новостите в немското военно дело. Той самият е бил на мнение, че трябва да поддържаме добри отношения с германския народ, не само защото Германия единствена е признавала справедливите ни териториални искания, а и защото германците са били наши постоянни клиенти, особено след Първата световна война. Но доброто отношение на Луков, никога не е замъглявало трезвата му преценка, когато е ставало въпрос за защита на българските национални интереси. И особено показателен за това е един момент от неговия живот.

Този момент е описан от полк. Андрей Иванов Андреев в спомените му, издадени от сина му през 2009 г., като книга със заглавие „Моят живот и моята съдба“. Той е един от хората, лчно познавали героя – съпругата на полк. Андреев, Елена е сестра на жената на ген. Луков. Самият полковник също е интересна личност – артилерист, като ген. Луков, ветеран от Дойран, след Ньойския договор е натоварен със секретната мисия да укрива оръдия и тежко въоръжение от комисиите на Антантата, отговарящи за унищожението му. Андреев и семейството му са репресирани от комунистите след 9.IX.1944 г., като той лежи в лагера „Белене“ три години.
В своите спомени полк. Андреев се спира на една много показателна случка, която напълно разсейва всяко съмнение относно това, чий интереси защитава ген. Луков. Според полковника, клеветата, че е немско оръдие, винаги е тежала много на Луков, който винаги е подчертавал, че е българин и служи на българския интерес. За да илюстрира това, Андреев дава за пример един малко известен епизод от живота на Генерала. Това е времето след неговото пенсиониране, когато познат на Луков го препоръчва за председател на управителния съвет на частното дружество „Петрол“. Според Андреев, Генерала е приел, тъй като по това време пенсията му не стигала за семейната издръжка. Преди обаче да приеме тази длъжност, ген. Луков получил много по-апетитно предложение от германската фирма „Круп“ да стане техен представител. Той обаче го отхвърля, именно защото не желае да е зависим от тях, нито да бъде считан за техен агент. Но именно като председател на управителния съвет на „Петрол“, Луков умело защитава интереса на България.

По това време дружеството е частно, като в него има и чуждестранни капитали. Германски представители си дават сметка за големите ползи, които биха имали, ако успеят да го закупят и започват да подготвят почвата за това. По думите на полк. Андреев, това би означавало, че: „Немците щяха да имат монопол над петролните продукти у нас и щяха да определят каквито си искат цени“. Ето как описва този епизод Андреев в своята книга (стр. 173-174):

„При него идват немци и му казват, че вярват, че той няма да има нищо против, ако дружество „Петрол“ стане немско дружество, и затова дошли да чуят неговото съгласие. Той им отговорил: „Аз съм само председател на управителния съвет. По този въпрос идете и говорете с директора на дружеството г-н Бижев“. Веднага след това той взел телефона и съобщил на директора на дружеството за разговора и му наредил да им откаже, като им отговори, че това е работа на правителството.

След това Луков разговарял с министър-председателя Б. Филов, с военния министър генерал Теодоси Даскалов и с министъра на търговията Никола Захариев, като ги предупредил за опасността, която застрашава страната с понемчването на това дружество.

Филов и Даскалов погледнали на този въпрос почти безразлично, но Захариев приел присърце тази работа. Той се вслушал в съветите на Луков да се направи дружеството държавно, преди немците да посегнат на него, за да им се пресече пътя. Луков дал формулите за това – да се изработи един законопроект от 4-5 члена и немците да бъдат поставени пред свършен факт. Зная само, че това попречи на дружество „Петрол“ да стане немско предприятие.“

Така, въпреки доброто си отношение към германците като народ, Христо Луков блестящо защитава националния ни интерес – българската държава да придобие монопола в този толкова важен сектор. Пореден пример за самоотверженото родолюбие на Генерала. А сега сравнете това с продажността на болшевиките, които изтребваха народа ни, за да угодят на чуждите си господари в Москва. Сравнете го и с гнусната сервилност на днешните продажници, които слугуват на Брюксел, на Вашингтон и на кой ли не платежоспособен чужденец, за сметка на бедстващия български народ. Те винаги ще са робски души и жалки слуги, които винаги ще мразят, ще се страхуват и ще се опитват да очернят и оклеветят всеки истински борец за свобода и независимост. Било то и безспорен герой като ген. Христо Луков.