Какво е Луковмарш?

Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината.

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш.

1. Родолюбие – Любовта към народа ни е това, което винаги ни е водело, за това ще започнем именно с нея.

Родолюбието е онзи пламък, който поддържа жив и жизнен всеки народ. Онзи пламък, който топли душите, когато най-свирепите бури връхлитат народа ни. Онзи пламък, който осветява пътя ни напред и в най-мрачните нощи. Онзи пламък, който не може да бъде угасен, дори когато изглежда, че едвам тлее. Него символизират нашите факли. И той се разгаря все по-силно в младите сърца! А светлината му е страшна, само за онези, които обичат мрака.

2. Памет – Луковмарш е символ на паметта, която пазим.

Народ без памет е обречен. Народ, който не помни героите си, няма пример, който да следва. Губи пътя си, превръща се в стадо, което е стригано, доено и клано. И противниците ни добре знаят това. Образът на ген. Христо Луков е пример, за това как враговете на България, в лицето на БКП, се опитаха да изтрият от паметта на народа ни един от най-големите герои в новата ни история. Когато Луковмарш започна, преди 16 години, споменът за Генерала бе почти угаснал, но днес – след дълга и упорита работа, той възкръсна с нова сила и заживя в сърцата на младите родолюбци. И този спомен напомня, че „България има свой път и ние ще се ръководим от нашите интереси.“

3. Дълг – За нас Луковмарш е въпрос на дълг.

На първо място, дълг към живота и жертвата на героя. Защото генерал Луков бе посветил целият си съзнателен живот в служба на народа ни. Доказа го като воин, на бойните полета на три войни. Доказа го като държавник, стъпкал клаузите на убийствения Ньойски диктат. Доказа го и като политически лидер, оглавил Съюзът на българските национални легиони. Заради тази си служба в името на народа ни, той бе подло убит от враговете на България.

В един по общ план, това е и част от дългът ни към всичките ни предци – да пазим заветите им. Както и от дългът ни към тези, които идват след нас – да им предадем пламъкът на българщината. Защото ние сме брънката между тях.

4. Чест – Животът на ген. Луков е пример за живот, изпълнен с чест.

Към такъв живот трябва да се стреми всеки осъзнат българин. Виждаме докъде ни доведе безчестието и предателството на политическата класа. Честта, която трябва да възпитаваме първо у себе си е противоотрова срещу покварат, която ни залива и изход от безпътицата. А няма по-добър пример за чест и доблест, от старото офицерство, сред което особено ярко грее и лика на ген. Луков. Герой, заплатил своята чест с кръвта си, пролята за народа ни.

5. Достойнство – Луковмарш е израз на национално достойнство.

Във време, когато чужди сили се опитват да се разпореждат в страната ни, а политическата класа превива гръб и им слугува, хилядите националисти на Луковмарш, показват какво означава да имаш достойнство и да браниш своята култура, идентичност и интереси. Защото въпреки жестокият натиск на редица влиятелни чужди организации и на десетки посолства, сред които тези на САЩ, Израел и Русия – Луковмарш го има! А фактът, че през последните години стотици европейски националисти се стичат в София, за да почетат заедно с нас паметта на ген. Луков, показва, че когато държиш на достойнството си и другите те уважават.

6. Единение – Луковмарш е събитие, което ни обединява.

Обратно на това, което твърдят враговете ни, Луковмарш е символ на истинско обединение на здравите сили на народа ни. Това е ден, в който всички родолюбци загърбват различията помежду си и излизат заедно, сплотени, за да почетат паметта на генерал Луков. Въпреки жестокият натиск и опитите да се попречи на проявата. Хиляди българи на различна възраст, от различни социални слоеве, застават заедно, като един. Истински пример, за това, как народа ни може да бъде обединен. И колко силен е, когато е единен.

7. Традиция – За тези почти 20 години, Луковмарш се превърна в истинска традиция.

А традицията е това, около което се укрепва и сплотява една общност. Някой от най-младите участници на Луковмарш, буквално са израснали с шествието и паметта за Генерала. Луковмарш е традиция, възпитаваща родолюбие, постоянство, отдаденост, непримиримост и воля за борба. Традиция, която се утвърждава с всяка изминала година.

8. Пробуждане – Луковмарш показва пробуждащият се български дух.

Въпреки десетилетия систематични опити да се изкорени националното – до вчера от комунисти, а днес от либерални глобалити. Въпреки умишлено насаждания нихилизъм. Въпреки опитите за тотална подмяна на ценностите и усилията патологии да бъдат превърнати в норма. Въпреки всичко това, все повече млади хора отварят очи и отхвърлят лъжите. Духът на предците се събужда в тях и те осъзнават необходимостта, да се изградим като единна и сплотена национална общност, стъпила на древните ценности на народа ни. Нарастващата мощ на Луковмарш е най-яркият пример за това.

9. Борба – Луковмарш е път на борба.

След като веднъж си се пробудил и си се осъзнал, следващата стъпка е да се бориш. Луковмарш се наложи с постоянна и упорита борба. Борба, срещу всички онези, които се опитваха да унищожат националният дух, да заличат споменът или да охулят името на Генерала. Това е борба за опазване на нашата памет, идентичност и достойнство. Човек не може да постигне нищо значимо, ако не се бори за него. Борбата е това, което те изгражда като силна и пълноценна личност. България може да се промени към по-добро, единствено ако се борим постоянно и упорито за това. И от тази гледна точка, Луковмарш е една от стъпките в тази посока.

10. Идеализъм – Луковмарш е идеализъм в действие.

Ако нещо липсва наистина остро на нашето общество през последните десетилетия, то това е искреният идеализъм. Във време на краен егоизъм и нихилизъм, рушащи не само държавността, но и основните връзки, изграждащи всяко общество, идеализмът е противоотровата срещу тези разрушителни процеси. Разрухата може да бъде преодоляна, единствено когато едно общество се ръководи от по-висш идеал и когато отделната личност се бори за общото благополучие. И тук можем да кажем, че Луковмарш е пример за положителния резултат от усилията на хора, водени от идеализъм. Идеализъм, който е заразен и който сплотява все повече млади хора.

11. Вяра – Луковмарш е вяра в нашите сили и в едно по-добро бъдеще, което можем да извоюваме, следвайки примера на националните ни герои.

Идеята, че някой друг ще дойде да реши проблемите ти, без сам да си помръдваш пръста е истинска отрова, която убива нацията ни. Нямаме нужда от по-големи братя, независимо дали са на Изток, на Запад, на Север или на Юг. Ние вярваме, че ако искаме да променим нещата към по-добро, то тази промяна трябва да започне първо от самите нас. Трябва да повярваме в силите си и да се борим упорито. Народът ни е напълно способен да вземе съдбата си в свои ръце и да се бори сам за своя просперитет и по-добро бъдеще. Това е доказано многократно в историята ни. Но за това трябва вяра. Тази вяра ние превръщаме в действие и Луковмарш е прекрасен пример за това.

12. Победа – Луковмарш е триумф на националния дух.

Триумф, над всички онези разрушителни сили, които целенасочено работят срещу народа ни. Победа, която показва, че когато сме единни, винаги можем да наложим волята си, независимо колко трудно или невъзможно изглежда това. Тази победа показва, какъв огромен потенциал имаме като народ, ако сме водени от родолюбие, ако пазим паметта на предците, ако следваме дългът си към тях и бъдните поколения, ако живеем с чест, ако сме достойни, ако сме единни, ако почитаме традициите, ако поддържаме съзнанието си будно, ако се борим упорито, изпълнени с идеализъм и вяра в силите си!


С придобиването на все по-голяма популярност на Луковмарш, ни се налага да отговаряме и на много въпроси, свързани с шествието и личността на ген. Луков. Затова решихме да отговорим тук на най-често задаваните от тях и веднъж за винаги да прекратим свободните интерпретации по тези тези. Част от тях са отговори на инсинуациите, с които нашите врагове се опитват да заблудят българския народ и да прикрият истината. 

В своята хилядолетна история България има безчет герои, които са допринесли за нейното величие. Ген. Луков безспорно е един от тях. Нещо повече, неговия принос за Родината не е само в една област или в едно конкретно действие. На първо място неговото име завинаги ще е изписано със златни букви в българската военна история, благодарение на безпрецедентния му подвиг в края на Първата световна война, при който той сам успява да спре настъплението на цяла сръбска дивизия. И благодарение на който днес Кюстендил е в пределите на България. Ген. Христо Луков е и пример за всеотдаен и честен държавник, който между 1935 и 1938 година, когато е Министър на войната в България, възражда българската войска и я превръща от силно съкратената и деморализирана армия след Ньойския диктат, в една модерно оборудвана и с висок боен дух войска, която е отново фактор не само на Балканите, но и в цяла Европа. Генералът е пример и за великолепен политически водач и идеолог на българския национализъм, по времето когато е водач на СБНЛ, най-многобройната и влиятелна националистическа организация в България преди 9.9.1944 г. Освен всичко друго ген. Луков има и научни заслуги, тъй като пише няколко научни труда в областта на военната артилерия, които са основоположни в тази област.

За геройство няма мерна единица. Българските герои не мога да се сравняват нито по големина, нито по нещо друго. Следователно всеки отдал живота си добруването на Родината българин е достоен за уважение и трябва да бъде почитан от бъдещите поколение. Затова е изключително грозно да бъдат сравнявани и противопоставяне велики българи от различни епохи и сфери на живота.

Ние организираме възпоменания и чествания за много велики българи, като ген. Луков е само един от тях. Васил Левски, Тодор Александров, ген. Христо Чаракчиев, кап. Димитър Списаревски, Владо Черноземски са само малка част от тях. Причината обаче, поради която другите ни мероприятия не са толкова известни и съответно толкова масови е, че безродниците в България все още не са посмели толкова нагло да опетнят паметта на другите наши велики предци, както правят това с ген. Луков и може спокойно да организираме възпоменания за тях, без да е нужна да слушаме оглушителния им рев. Затова влагаме толкова усилия и упорство в организацията на това мероприятие. И ще продължаваме да го правим, докато почитането на паметта на Генерала не стане нещо толкова нормално и естествено, както на всички останали велики българи.

Първо, шествието предизвиква негативни реакции само в една много малка част от българското общество, съставена от професионални антифашисти и родоотстъпници, чиито хули срещу Луковмарш са широко отразявани от медиите.
А по принцип е възможно да се почете паметта на всеки герой без много публичност и масово мероприятие. Дори и човек да отиде да остави едно цвете на гроба му и да запази минута мълчание е достойно за уважение. Но няма да оставим на никой да определя как ние да организираме възпоменанието за такава славна личност от нашата история. Най-малкото ще позволим на безродниците от различните организацийки и казионни партии, както и чуждите посолства да определят кой и как да честваме в нашата Родина. Затова колкото повече те се опитват да ни отнемат правото да почитаме ген. Луков, толкова по-голям ще става Луковмарш.

Това е една от основните лъжи, които се опитват да наложат нашите врагове, като смело следват максимата на д-р Гьобелс, че една лъжа повторена сто пъти, става истина. И така, те във всяка декларация или писмо срещу марша не пропускат да я споменат. Но никога не дават доказателства за това твърдение. И нищо чудно, защото просто такива доказателства няма. Няма нито един писмен документ останал от времето на Генерала, в който са записани негови думи или да става въпрос за него, в който дори да е спомената думата „евреин“. Как може тогава въобще да се говори за „антисемитизъм“?
А относно този прословут „нацизъм“, който му се преписва, пак няма някакви писмени доказателства, за това, че той е бил националсоциалист. Клеветниците дирижират тази лъжа, като се позовават на това, че той е имал връзки с германски държавни представители по времето, когато е бил Министър на войната и че имал симпатии към Германия. Но контакти с националсоциалистическа Германия тогава са имали всички държави по света, независимо дали това харесва на някой или не, но това със сигурност не прави техните политици националсоциалисти. А що се отнася до неговите симпатии към Германия, да сигурно ги е имал, както и по-голямата част от българския народ по това време, но те са били свързани с факта, че благодарение на тази държава успяваме да реализираме почти напълно идеала за национално обединение, а не са били породени от конкретна политическа идеология.
И ако нашите опоненти не се уповават на никакви доказателства, то ние може да предоставим стотици такива, от които е видно, че ген. Христо Луков е голям български националист и целия си съзнателен живот посвещава на България. Но дори и само едни думи, останали черно на бяло от него, ни стига, за да го почитаме вечно:

„България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“

Ген. Христо Луков