Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината.

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш. В няколко статии ще ви представим всяка от тях, придружена с кратко пояснение за смисъла, който влагаме в нея.

1. Родолюбие – Любовта към народа ни е това, което винаги ни е водело, за това ще започнем именно с нея.

Родолюбието е онзи пламък, който поддържа жив и жизнен всеки народ. Онзи пламък, който топли душите, когато най-свирепите бури връхлитат народа ни. Онзи пламък, който осветява пътя ни напред и в най-мрачните нощи. Онзи пламък, който не може да бъде угасен, дори когато изглежда, че едвам тлее. Него символизират нашите факли. И той се разгаря все по-силно в младите сърца! А светлината му е страшна, само за онези, които обичат мрака.

2. Памет – Луковмарш е символ на паметта, която пазим.

Народ без памет е обречен. Народ, който не помни героите си, няма пример, който да следва. Губи пътя си, превръща се в стадо, което е стригано, доено и клано. И противниците ни добре знаят това. Образът на ген. Христо Луков е пример, за това как враговете на България, в лицето на БКП, се опитаха да изтрият от паметта на народа ни един от най-големите герои в новата ни история. Когато Луковмарш започна, преди 16 години, споменът за Генерала бе почти угаснал, но днес – след дълга и упорита работа, той възкръсна с нова сила и заживя в сърцата на младите родолюбци. И този спомен напомня, че „България има свой път и ние ще се ръководим от нашите интереси.“

3. Дълг – За нас, Луковмарш е въпрос на дълг.

На първо място, дълг към живота и жертвата на героя. Защото генерал Луков бе посветил целият си съзнателен живот в служба на народа ни. Доказа го като воин, на бойните полета на три войни. Доказа го като държавник, стъпкал клаузите на убийствения Ньойски диктат. Доказа го и като политически лидер, оглавил Съюзът на българските национални легиони. Заради тази си служба в името на народа ни, той бе подло убит от враговете на България.

В един по общ план, това е и част от дългът ни към всичките ни предци – да пазим заветите им. Както и от дългът ни към тези, които идват след нас – да им предадем пламъкът на българщината. Защото ние сме брънката между тях.

4. Чест – Животът на ген. Луков е пример за живот, изпълнен с чест.

Към такъв живот трябва да се стреми всеки осъзнат българин. Виждаме докъде ни доведе безчестието и предателството на политическата класа. Честта, която трябва да възпитаваме първо у себе си е противоотрова срещу покварат, която ни залива и изход от безпътицата. А няма по-добър пример за чест и доблест, от старото офицерство, сред което особено ярко грее и лика на ген. Луков. Герой, заплатил своята чест с кръвта си, пролята за народа ни.

Очаквайте продалжение …