Брошурата “Героите не умират” – генерал Христо Луков – живот и дело, е първата по рода си. Тя е написана специално за славния и героичен житейски път на генерал Луков, който отдаде целият си живот в името на България и със своя пламенен национализъм се превърна в символ и пример за подражание на днешната национално-патриотична младеж. Написването на тази малка книжка беше особено необходимо, най-малко поради две причини. Първо, името на генерал Христо Луков продължава да тъне в незаслужено забвение. Както комунистите след 9-ти септември 1944г., така и либерал-демократите днес, правят всичко възможно, за да попречат на българската нация да научи за делото и заветите на един от най-свидните си синове. Второ, откакто младите български националисти възродиха името на Генерала и в негова памет започнаха всяка година, около датата на подлото му убийство да провеждат възпоменателни факелни шествия, всевъзможни антибългарски сили се опитват по най-различни начини да оклеветят и компрометират името на генерал Луков. Те правят това най-вече чрез лъжи и откровени манипулации, които българофобските медии с охота публикуват. Така обществото получава една изкривена или казано по-точно фалшива информация за това кой беше генерал Христо Луков и за какво се бореше. Всичко това създаде в автора на книжката Симеон Костадинов и в издателите от Български национален съюз, твърдата убеденост, че истината за Луков трябва да бъде написана, такава каквато е. Така националните активисти в България ще имат едно пособие, с помощта, на което да пропагандират и защитават името на генерал Луков от нападките и лъжите на антибългарските кръгове. Или както някога каза патриарха на българската литература дядо Вазов – “ще строшават на лъжата зъба”.
Иначе съдържанието на брошурата е поместено в 6 глави, в които е представен героичния и изпълнен с войнска и национална чест живот на Генерала, започващ от самото му раждане в морската ни столица Варна, през незабравимият му подвиг по време на Първата световна война, когато сам спасява град Кюстендил от настъпващата сръбска пехота. Не е пропуснат и периода, в който той е бил министър на войната и как от нищото е вдигнал на крака българската армия, погазвайки напълно клаузите на Ньойския диктат, в името на едно по-велико национално бъдеще. Естествено не е спестено и това, с което генерал Христо Луков завинаги влезе в сърцата на българската национално-патриотична младеж – съгласието му да стане водач на Съюза на българските национални легиони. Една организация съставена предимно от ученици и студенти, начело на която застава един утвърден в обществото ни офицер и политик, превърнал се още приживе в легенда. Нещо което никой дотогава не си е представял. В последната глава се пише за това, как днешните млади националисти почитат името и делото на генерал Луков чрез различни инициативи, сред които най-много се отличава ежегодното факелно шествие в негова памет. Книжката завършва с въздействащ финал, който представлява един достоен край на този първи и много скромен разказ за живота и делото на генерал Христо Луков.

Тук публикуваме само предговора към брошурата. Цялата може да поръчате на info@lukovmarsh.info.

Генерал Христо Луков – разказ за една легенда (вместо предговор)

Какво е историята? Ако подходим академично и отворим някой дебел тълковен речник ще разберем, че това е наука за миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от древността до наши дни. Резултатът от едно историческо изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Историята обаче не е само това. Чрез историята един народ опознава своето минало, своите герои, своите върхове и падения, своите най-велики победи, но и най-страшни поражения. Чрез историята един народ в крайна сметка опознава себе си. Опознава своите силни и слаби страни, разбира, как са се справяли в трудни положения предците му, за да го има него, тук и сега. Разбира че е длъжник на миналите поколения, които не един и два пъти са напоявали дървото на националното величие с кръвта си. И не на последно място, историята е извор на гордост и вдъхновение, че точно ти си продължител на определена кръвна линия, която има мисията да пребъде във вековете, напук на капризите на времето и коварството на враговете. Истината е, че тя е едно пътешествие, което ни отвежда до най-великите моменти на хилядолетния ни национален път, за да видим и почувстваме силата, смелостта и волята на най-добрите синове на Отечеството, да се поучим от тях и според силите си да следваме пътя им.
Много често обаче историята има склонността да изпада в рутина, да представя величието твърде сухо, да не може да ни предаде с необходимия заряд посланието на миналото и неговите поуки. Защото в крайна сметка историята не е миналото, а само разказ за него, отглас от отминала епоха и опит да се предаде извървяния досега път с ограничените възможности на писаното слово. По някой път обаче миналото е толкова велико и наситено с историческа енергия, че историята няма друг избор, освен да се предаде. И тук на помощ идва легендата и мита, които с най-голяма истинност и правота ни предават историческото послание. Послание, което може да бъде предадено единствено и само с помощта на емоцията и въображението. Послание, което ни носи не само информация, но и сила. При него подвига е толкова голям, че не може просто да се преразкаже или да бъде маркирано само като действие, дата или географско положение. Легендата ни дава нещо много повече, тя ни потапя в миналото и ни пренася във времето и пространството, за да преживяваме отново и отново миговете на национална слава, редом с нашите герои. Легендата е енергия, събрала силата и мъдростта на историческия път, средоточие на минало, настояще и бъдеще. Легендата е по-силна дори от самия живот.

Това е разказ за една легенда.

Симеон Костадинов, ноември 2011