На 3-и февруари в централният щаб на БНС се състоя вечер, посветена на историята на Луковмарш. Тази година шествието ще се проведе за шестнадесети пореден път. За всички тези години, то се утвърди като една традиция, която носи и своята история. Но дори за хората, които ни подкрепят от години и които носят в сърцето си тази кауза, има много неща, които остават скрити или слабо познати. Събития, за които само активистите, пряко ангажирани с цялостната организация на Луковмарш, знаят. Именно на тези разкази бе посветена вечерта.

Срещата премина при голям интерес, като присъстващите имаха възможност да видят и много архивни кадри от първите години на Луковмарш, които не бяха показвани досега.

Пръв говори Николай Ковачев, който е бил комендант на първият Луковмарш през 2004 година, както и отговорник по охраната на мероприятието през по-голяма част от историята му. Той разказа за самото зараждане на паметното шествие. За първата среща със старите легионери, които ни предадоха спомена за Генерала. За ежегодната панихида в памет на ген. Луков, която старите националисти са организирали в църквата “Света София”. От там тръгва и първото паметно шествие за ген. Луков. Няколкото десетки ентусиасти, които го започват, дори не подозират какъв ще е успехът на това дело. От една скромна церемония, съживила споменът за един почти забравен герой, чиято личност безродните комунисти умишлено и систематично опитваха да заличат от историята, шествието постепенно ще се превърне в най-голямата ежегодна проява на българските националисти. А споменът за ген. Луков, не само възкръсна в сърцата на новото поколение български националисти, но и славата му се разнесе в цяла Европа.

За следващият етап от развитието на Луковмарш разказа Звездомир Андронов, водач на БНС и един от хората, които са били най-ангажирани с цялостната подготовка и провеждане на шествието, през по-голяма част от тези 16 години. Той сподели много истории за хора, свързани с марша, говори за първите контакти с наследниците на ген. Луков, за участието на правнучка му в ранните издания на марша. Разказа за поставянето на паметната плоча на ген. Луков, през 2005 г. и за приемането му за патрон на БНС. Сподели и за опита, който сме натрупали през годините, чисто организационно, за еволюцията на самите материали, свързани с марша. Имаше и интересни истории за различни моменти, като участието на военен оркестър, или зарята в края на марша. Говори и за първите посещения на чуждестранни делегации на Луковмарш. Всичко това бе придружено и с много непоказвани до момента архивни видео кадри.

В края на представянето, говори Пламен Димитров, който е комендант на Луковмарш от 2012 година, насам. Това е периода, в който шествието стана наистина масово, а тогава участниците за пръв път надвишиха 1000 души. Това бе и годината, в която за пръв път бе организирана конференция на европейски националисти, като част от кампанията за Луковмарш. Но това бе и годината, когато натиска от страна на противниците ни се засили много сериозно. Именно за кампанията на редица анти-национални организации и за проблемите с институциите, вследствие от нея, говори основно Пламен Димитров. Сред някой от тези структури са “Бнай брит”, “Шалом”, БСП, ДПС, БХК, както и един отдавна мъртъв и забравен проект, създаден специално да спре Луковмарш – организацията ХоРа. Натискът срещу пробуждащите се здрави национални сили дойде и от външни ултралиберални НПО-та, като “Европейска мрежа срещу расизма”, а вече от няколко години и от Световния еврейски конгрес. Редовно срещу марша застават и чужди посолства като тези на Израел, САЩ и Русия. А българските институции в лицето на Столична община се опитват да им угаждат и правят опити да забранят марша, грубо погазвайки българските закони. Бяха разкрити много подробности за мръсните номера, за незаконните прекратявания и забрани и за спечелените съдебни дела срещу общината. Но тема бе и положителното – разрастналата се ежегодна кампания в страната, посветена на популяризирането на живота и делото на ген. Луков, сплотяването на националната общност и последният, съвсем пресен успех – лекцията в Македония.

След края на това представяне, събитието премина в една по-неформална обстановка и наистина другарски дух.