Home / Актуално / Луковмарш – Въпрос на съпротива!

Луковмарш – Въпрос на съпротива!

Често чуваме въпроси от типа “Защо не почитате други генерали/герои от нашата история?”, “Нужна ли е тази провокация?”, , “Защото не почете ген. Луков по друг начин?”, “Има ли смисъл провеждането на на шествието, при всичките спънки от общината и огромното полицейско присъствие?”. Тези въпроси, са зададени към нас, като организатори на Луковмарш, най-често от журналисти или хора, които стоят доста далече от нашите идеи. Но понякога се случва да чуем такъв въпрос и от хора, които не са безразлични към личността на Христо Луков, особено последния въпрос. Затова решихме да обясним в една статия защо се борим толкова упорито за провеждането на Луковмарш и защо никога не бихме се отказали от това мероприятие.

Всеки, който поне малко се е поинтересувал от нашата дейност знае, че ген. Луков далеч не е единствения български герой, който почитаме и то вече над 15 години. Стотици са възпоменанията, които сме организирали за личности като Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Александров, Владо Черноземски, полковник Борис Дрангов, генерал Христо Черакчиев, Димитър Списаревски, Илия Минев и още много други. Освен да почетем паметта на тези бележити българи, ние сме си поставили и целта да извадим от забравата част от тях, защото по същия начин, както Христо Луков, те бяха обречени на забрава по време на комунистическата диктатура. А по времето на така наречения “преход” не бе направено нищо, за да се поправи тази несправедливост спрямо едни от най-големите български герои през последния век.

Когато преди 15 години за първи път проведохме факелно шествие до дома на ген. Луков, със скромните около 15 човека, имахме само една цел в главата – да се опита поне малко да възродим спомена за този велик българин сред нашите сънародници. Тогава негово име беше толкова непознато на широката общественост, че никой не си е и помислял да нарече това мероприятие провокация. Така беше и следващите няколко години. Макар числеността на участниците в марша да растеше всяка година, то не беше отразявано от медиите и по-този начин не ставаше достояние на огромна част от българския народ, а беше познато само на сравнително малката общност от български националисти. И честно казано ние никога не сме изпращали прессъобщения до журналистите или по някакъв друг начин да сме търсили тяхното внимание, за да бъде то популяризирано чрез тях. Винаги сме били наясно, че за да почиташ личността на ген. Христо Луков, да приемаш неговите идеи и да разбираш и оценяваш положително времето, в което е живял, трябва да водиш живот малко по-различен от този, който се върти само около чашката, софрата, телевизора и да имаш интереси, които се простират малко по-далеч от коли, телефони, биг брадър, коя къде си е сложила силикон и кой политически помияр каква глупост е казал. Това разбира се изключваше голяма част от днешния български народ като целева група за нас. Затова и нашата пропаганда за популяризирането на събитието водехме най-вече сред зараждащата се общност от национално мислещи българи и младежи, все още непокварени от “духа на времето”.

Когато обаче шествието стана толкова голямо, че трудно можеше да остане незабелязано, към него вниманието си насочиха познатите на всички антибългарски кръгове. Заваляха писма, декларации и изказвания, в които най-нагло и безцеремонно се сипеха клевети и лъжи по адрес на ген. Луков. Ние, разбира се, бяхме наричани “фашисти” и “неонацисти” и се настояваше за забрана на шествието (Че за това нямаше и няма никакви законови предпоставки, никога не ги е интересувало). БХК, “Шалом”, “Бней Брит” и както се казват всички останали организацийки, откриха в Луковмарш чудесна възможност да симулира дейност и да борят призрака на “надигащия се фашизъм”. А тъй като тази клика е изцяло зависима от чуждестранни дарители, грантове, еврофондове и държавни подаяния, чрез тази си дейност тя си осигури финансиране и продължаване на паразитното си съществуване.

Тази малка групичка от “правозащитници”, разпределена в многобройни организации от по 2-3 човека, обаче се ползва с много голям медиен комфорт. И когато те надигнаха вой срещу Луковмарш и ген. Христо Луков, той беше бързо разпространен безкритично от казионните медии. Така все повече в общественото пространство започна да се чува за Луковмарш и за Христо Луков. Ние приехме напълно спокойно тези атаки, защото осъзнавахме, че лъжите на въпросната клика могат само да ни направят реклама сред всеки трезвомислещ българин. И наистина стана така, че без да искаме, получихме безценна помощ. Числеността на присъстващите рязко скочи и поучаваме подкрепа от все повече места. Ген. Луков, днес вече е понятие за повечето българи, макар и представата да много от тях за него да е изкривена от медийните манипулации. Получи се ефект, който не бяхме търсили, но не може да отречем, че много ни помогна.

Може съвсем смело да заявим, че никога не сме търсили някакви провокация или конфронтация, с организирането на това мероприятие. Но явно самото наше съществуване и паметта за ген. Христо Луков, са достатъчни да провокират изблици на ярост сред антибългарите и всяко наше действие да бъде толкова остро и настоятелно атакувано от тях. Щом е така, ние гордо бихме сме нарекли провокатори. И се радваме, ако сме провокирали колкото се може българи да научат кой е бил ген. Луков, в какви времена е живял и за какво се е борил. А ако новонаученото го е провокирало да се замисли за бъдещето на нашата Родина и евентуално за алтернативи за нейното развитие извън безродния комунизъм след 1944 година и бандитската демокрация от днес, то ние сме свършили провокаторската си работа.

Но дали наистина не може да почетем паметта на ген. Луков по друг начин? Дали има смисъл да си навличаме всичките тези главоболия, да се борим с толкова много врагове, които са концентрирали огромен властови и финансов ресурс в себе си? Ако става въпрос единственно за почитане паметта на Генерала, трябва да признаем, че може да я почетем и доста по-скромно. Може просто с поставянето на венец на къщата, където е бил застрелян и с кратка церемония, да му отдадем заслуженото. А може дори с едно оставена цвете на гроба на героя да покажеш признателност. Но всъщност истинската почит се показва не толкова с церемонии и мероприятия, а с ежедневно следване на примера на един човек. Тоест с ежедневните си дела ние може по най-добрия начин покажем колко ценим делото на този човек и гордо да се наречем негови идейни наследници.

Защо тогава е нужен толкова Луковмарш? Най-краткия отговор на този въпрос е защото искаме да го организираме и защото можем. И защото никой (било то в или извън България) не може да ни определя дали и как да почитаме един български герой. Отдавна това шествие не е само едно възпоменателно шествие в памет на един заслужил българин. След като мероприятието и Генерала станаха основна мишена на антибългарските среди, провеждането на Луковмарш стана въпрос на съпротива! Съпротива срещу организации, партии, фондации, чужди посолства и хора, които правят всичко възможно да заличат националната ни памет, да принизят националните ни герои и да убият българския дух в нас. Съпротива срещу управляващата върхушка, независимо от кой цвят е тя, и мафиотската олигархия, с която се е сляла и с която ежедневно убиват бъдещето на нашата Родина и нашите деца. Съпротива срещу безразличието на овчедушието на онези наши сънародници, които живеят единствено за задоволяване на биологичните си нужди и които безропотно се съобразяват с всички неправди и безобразия, които се извършват срещу нашия народ. Луковмарш е нашия начин да покажем, че ние няма да гледаме безучастно как всички гореспоменати ни отнемат бъдещето и ще се борим за него. Ние сме последната съпротивителна линия, която може да спре надвисналата гибел над България и нейния народ. Нашите предци изпълниха своя дълг, сега е наш ред!

Един коментар

  1. Занина Накова

    Много интересна статия обаче има нужда от още една редакция за правописни грешки. : )

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *