Home / Актуално / Реч на ген. Луков на гергьовския парад 1937 година

Реч на ген. Луков на гергьовския парад 1937 година

Продължаваме да издирваме всякакви писмени документи и източници, свързани с ген. Христо Луков. За нас най-важни са автентични документи от времето преди 1944 г., които са излезли под перото на Генерала или в които е писано за него, защото те могат да ни дадат обективна представа за неговата личност и идеи. С тях могат много лесно да се оборят лъжите и клеветите, които днес либерали и комунисти сипят по негов адрес.

Днес ви предлагаме една изключиелно емоционална и въздействаща реч на ген. Христо Луков (по това време Министър на войната), произнесена на тържествената заря-проверка преди легендарния гергьовски парад през 1937 година, който завинаги ще остане в историята като най-великата демонстрация на българската военна мощ.

Ваше Величество, войници, граждани,

Всяка година на този ден възкръсва в своя боен блясък храбрата и непобедима българска войска.

Всяка година на тази вечер славните български полкове проверяват редовете си, – проверяват и готовността си да следват своите знамена.

На тази възвишена проверка много другари липсват. Липсват най-храбрите, най-достойните. Липсват тия, които историческият дълг на нашия народ обрече на жертва пред олтара на Отечеството.

А те, както чухте, не са малко. Духовете на двеста хиляди борци днес образуват небесната българска войска, все тъй скромна в ожулените си дрешки, но величествена в своя победен устрем.

Вечна слава на тия герои!

Слава и признателност и вам – майки, които родихте многобройните великани на коравия български дух. Аз зная, че никой не може да изтрие вашите сълзи и утеши вашата скръб. Но бъдете твърди, бъдете мъжествени и потърсете успеха в гордостта, че съдбата ви е отредила да бъдете жрици в храма на родината, пред чиито олтар принесохте в жертва собствените си синове.

Каква трагедия, наистина: да имаш най-свидните си гробове далеч от Родината и да не можеш поне веднъж в годината да прегърнеш земята, която крие свещените кости на твоите герои!

Но буден е българския Бог!

Аз вярвам, че в тази величествена нощ Той няма да забрави нашите велики покойници: ще изпрати за всеки покойник една светица от своите небесни светила и ще заповяда на страшните планински мъгли да прикадят безкръстните им гробове …

Юнаци,

Пред вас стоят няколко стари бойни знамена, мълчаливи свидетели на всички победи и изпитания на славните Софийски полкове, стражи на дълга и вдъхновители на подвига. Под тяхната сянка е изгасвала последната усмивка на падналите герои. В тях е устремен последния поглед на тия, които останаха да чакат „втората тръба“. Погледнете ги и вие. Насочете вашето внимание в диплите на тази хоругви на българската национална правда, за да срещнете братските погледи на нашите незабравими герои, духовете на които сега витаят над нас.

Не чувствате ли по блясъка, който отражават, че не искат те от вас само сълзи и признание?

Не усещате ли, че те търсят, очакват от вас уверението, че следвате техните завети и че сте готови да последвате и примера им!

Дайте им това уверение!

Дайте го пред Царя – Върховният ни Вожд!

Вдигнете главите високо, разтворете вашите юнашки гърди и с всичка сила надайте онзи боен вик, който и сега не е престанал да звучи в ушите им и който ще им напомни за величието на Родината, – извикайте тъй, че далеч да отекне победоносното българско ура!

2 коментара

  1. А според противниците на марша – за победа в съвременната война е абсолютно необходимо българският войник да обича.. Съветския съюз!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *