Желязната дивизия

Ген. Христо Луков за Първа софийска “желязна” дивизия

Днес ви предоставяме една статия, написана лично от ген. Луков и публикувана във вестник “Средец” на 5 май 1937 г. В нея Генералът говори за легендарната Първа пехотна софийска дивизия, наричана още “Желязната дивизия” или “Шопската дивизия”, част от която е бил самия той.

Те бяха ,,коравите шопи’’. Тяхната дивизия наричаха веднъж ,,храбра’’, други пъти ,,непобедима’’, и най-често ,,желязна’’.

Ала винаги заслужено и справедливо!

Аз не мога да говоря за софийци обективно – не мога да им бъда историк. Защото сам софиец и скромен сподвижник в дивните подвизи на непобеждаваните полкове от прославената 1-ва Софийска дивизия, вече двадесет години от тогава, не мога да се освободя от спомени за ония големи събития, в които софийци показаха цялото величие на своя корав и непобедим дух.

А колко славен е бойният път на доблестните софийци!

Буйният устрем на младата софийска дивизия при Селиолу, на Тутракан е вече стихия. Но в паметните нощни боеве на Арджеш шопите на софийската бригада разкриха всички ценности на своя несъкрушим дух. Два дена и нощи двата софийски полка устояват на бесния напор на цялата 40-ста руска дивизия, дето полето на честта е само просека от 300 м. в гъстата и непроходима гора Дадилов. Тук няма място за маневра, за изкуство в командването и дума не може да става. Всичко е заложено на една карта – упоритостта на бойците. Атаките следват непрестанно една след друга. На упоритостта на софийци, русите отговарят със своето безгрижно и презрително отнасяне към смъртта. Боят е хаотичен и жесток. В тъмнината не виждаш кой е до тебе. Само блясъка от гранатите помага да се отличи врагът. Пехотинци, артилеристи, кавалеристи – всички са в единствения горски окоп, всички с една задача, всички с една грижа: да удържат до край. И наистина издържаха. Противникът се отчая и оттегли без да прибере труповете на своите войници. Славни, честни и доблестни времена…

Те често трябва да се сочат на градящите поколения, за да черпят от тях примери на доблестно служене на Родината и за да укрепва тяхната вяра в сигурното и достойно бъдеще на нашето кораво и упорито племе.

Тази е целта и на бойните чествания. Те не са предназначени за да се създава омраза към бившите противници, нито да се възбужда чувство на мъст. От такива чувства българският войник не се е въодушевявал и в ония паметни времена, когато по съдба трябваше да воюва дори срещу своя освободител.

Друго е чувството, което днес стопля сърцата на празнуващите бойци. Възторгът от подвига, от храбростта, от доблестта събира и старо и младо, и оцелелия храбрец и сакатия инвалид, и младата майка, която готви своето чедо за Родината, и тъгуващите вдовици, които още не знаят гробовете на своите героични съпрузи. Събира ги в името на една идея, на един и същи кумир. Събира ги в еднакви възвишени чувства.

Народ, който се прекланя пред подвига и знае да почита своите герои, е отреден да пребъде.

Ще пребъде и Българският народ.

ЛУКОВ
Генерал-майор – Министър на войната

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *